Без категория

Поезията и духовната дипломация на Едвин Сугарев в Ниш

В рамките на тазгодишния „Нишвил джаз фестивал“, на 9 август вечерта, на една от откритите сцени в Нишката крепост, се проведе поeтичен пърформанс  на превода на сръбски език на стихосбирката „Скрити сетива“ от Едвин Сугарев.

С изключение на отделни стихове в превод на сръбски език от Мила Васов, това е първата преведена на сръбски език книга на Едвин Сугарев в превод на Велимир Костов. Книгата бе представена от Верица Новаков главен редактор в Нишкия Културен център.

Според българската литературна критика, Едвин Сугарев е един от най-добрите съвременни български поети. Неговата поезия е отражение на вътрешната му духовна свобода. Тематично, стиховете му са посветени на вечните теми за любовта и смъртта, за времето и вселената, за човека и съществуването му. Будистката и зен-будистката философия примесена със западно-европейската култура към която самият той принадлежи, придава особен начин на писане и разсъждаване за екзистенциалното, за разрухата и забравата, за маските и лицата, за безсилието, за величието на любовта, за смъртта и следите които оставяме в живота. Емоционалното осъзнаване на краткотрайния ни земен престой е предусловие за неговото пълноценно изживяване.

Освен поет, Едвин Сугарев е и критик, публицист, литературен историк и издател. Има богат творчески опус. Автор е на трийсетина стихосбирки, един роман, една книга с фрагменти, четири литературно-исторически и критически книги, осем книги с публицистика, четири книги с приказки и стотици статии в периодичния печат. Негови книги са издавани в САЩ, Франция и Унгария. Превеждан е на английски, немски, френски, унгарски, чешки, италиански, френски, турски, японски, хинду и на други езици. Редактор е на самиздатското сп. „Мост“, дълги години е главен редактор на в. „Литературен вестник“. Работил е дълго време в Института за литература при БАН, а след това е доцент в Нов български университет. Участник и двигател на промените в България, три пъти е правил гладни стачки с които е отстоявал позиции. След промените в България е бил народен представител в три мандата, а също и посланик в Монголия и Индия.

В момента е генерален консул в Генералното консулство на Р България в Ниш. Като общественик, народен трибун и човек на духа, той въпреки деликатността на дипломатическата мисия, не само не можа да остане безучастен към тежката съдба на българското малцинство в Западните покрайнини, но и активно се включи в културния и обществен живот на българското малцинство. Верен на себе си и чужд на ведомствените схеми, Едвин Сугарев смело публично отстояваше правата и интересите на българското малцинство и често влизаше в спорове с консервативните и ретроградни сили които не само спъват културното и духовно развитие на българите в Западните покрайнини, но и застрашават егзистенцията им.

Известни са неговите публични реакции по повод честването на 100 годишнината от Топлишкото въстание, безумното канонизиране на „20 000 сурдулишки мъченици“ от страна на Сръбската православна църква, протестите срещу униженията на българските вицепрезидентки Маргарита Попова и Илияна Йотова от страна на босилеградският кмет, намесата му при задържането на българските лекари в Босилеград, при арестуването на паметните плочи на жертвите на Босилеградския погром от 15-16 май 1917г., публичните му реакции за безумията на босилеградският кмет и пр.

С това, разбира се, не искам да омаловажа труда който положи българската дипломатическа мисия в Сърбия като цяло през последните години да облекчи  и промени положението на българското малцинство в Западните покрайнини. Средствата на дипломацията се оказаха недостатъчни там където от двете страни на масата не се говори с един език и не се споделят еднакви ценности. Инертността на сръбското общество и специално нашата местна инертност ни изиграха лоша шега.

Оределите интелектуални драскачи на българското малцинство, не можаха да осъзнаят това, което Едвин Сугарев правеше за българската култура, за свободата на словото и куража който се опита да ни вдъхне по време на своя престой в Ниш. Кураж да се освободим от натрапената ни роля на послушни поданици, да отстояваме себе си и да бъдем непримирими, свободни и активни граждани.

Иван Николов

Иван Николов

Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

Подобни новини

Back to top button
>