Във фокуса

Пееш ли ми, Пенке, кой ли ми те слуша…

Иван НиколовЕдна кльощава крава Пенка се прочу  по Европа и пронесе името на село Копиловци. Чудо голямо, напуснала Европейския съюз по време на българското европредседателство и отишла не при „бившите югославски народи“, както бил казал един висшестоящ български депутат от сегашното Народно събрание в село Звонци, а в бившите български земи – 100 години след Ньойския договор!

Насмалко да стане и дипломатически скандал. Британският таблоид „Сън“, илюстрирал дописката за съдбата на кравата Пенка с карта на България, на която тя се простира върху днешна Македония! Сърбия пък е показана в сегашните си граници – без Косово. Представяте ли си какво щеше да стане, ако някой публикуваше карта на която Германия се простира върху части от Полша?!

Ама и това не е важно. Важната е съдбата на кравата Пенка.

Сръбската полиция, естествено, върна кравата на стопанина й. И от тука започна драмата. Според тъпото европейско законодателство, тя трябвало да бъде умъртвена защото „незаконно“ била внесена от държава която не е членка на ЕС! Имало опасност от зараза. Всички информационни агенции и телевизии на първа страница и в най-гледаното време, многократно предаваха пикантната новина за кравата Пенка, докато тя съвсем не се втръсна на всички.

Пример как извратените медии могат да превърнат една съвсем обикновена и ежедневна селска случка в европейска топ-новина. И как европейските, балканските и междудържавните топ-новини, касаещи здравето, мира, добросъседството, живота и сигурността на милиони хора остават незабелязани от медиите.

През изминалите няколко години, месеци наред,  българо-сръбската граница „законно“ пресичаха десетки хиляди бежанци от Сирия, Ирак и Афганистан. По сняг, по дъжд, по студ и пек, с изпити лица и зле облечени и забулени, водеха децата си по улиците на Босилеград и отиваха към вътрешността на Сърбия. Медиите се покриваха. Опасност от зараза „нямаше“. Защото техните работодатели прибираха дебели пачки от тях. А и трябваше да бъдем толерантни, нали?

Миналата година, в Босилеградско и цяла Сърбия превентивно бяха умъртвени стотици крави заради някакво заболяване, което дойде именно от ЕС, от България. Никой не постави въпроса за съдбата на горките животни. И за съдбата на техните стопани. А някои от тях, пред гледката на умъртвените им любими добичета, получаваха инфаркт или инсулт и умираха! Но това не можа да привлече вниманието на медиите. Журналистите предаваха от гей парадите, подтичваха и приклякваха около политиците, а по сутрешните блокове засукани журналистки се топеха от толеранция към „културните особености“ – циганската педофилия, обирите и изнасилванията на безпомощни старци в опустошените български села.

В държавите в които всекидневно се умъртвяват и правят на кайма десетки и стотици хиляди животни, кравата Пенка задоволи всичките културни интереси на ония които не се интересуват от съдбата на планетата, от съдбата на родината, от съдбата на милионите българи в чужбина, от националните идеали, от демокрацията, от здравето на хората, от изкуството…

Нима една съвсем обикновена кравичка, която няма абсолютно никакво съзнание къде са държавните граници, може да измести темите като българското евпропредседателство, Западните Балкани (без Западните покрайнини!), предателството на БПЦ по македонския въпрос, 100 години от Ньойския договор, честването на „Сурдулишките новомъченици“, отнемането на паметните плочи с имената на жертвите от Босилеградския погром, изгонването на българските инвеститори от Босилеград, унищожаването на природата с ВЕЦ-ове, ГМО-то, изливането на отпадните води от мините в реката, незаконните бунища, беззаконието, корупцията???

Както виждаме, може. Зависи само как, къде и кога медиите ще нагазят в лайното на кравата Пенка.

Иван Николов

Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

Подобни новини

Back to top button
>