Това, че Охридската архиепископия е българска, не буди никакво съмнение. Като едно от безспорните доказателства винаги се представя, подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската афтокефална архиепископия плащаница, за употреба при богослужението в църквата „Света София“ (Охрид). На нея е извезан надпис на гръцки – в превод:
„Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог”
Архиепископията е закрита неканонично със султанско ираде през 1767г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия. Това е
един от най-големите абсурди в историята на Архиепископията
Тя е отнета от българският народ по разпореждане на мюсюлманин, което в никакъв случай не е канонично.
Плащаницата на Охридската Афтокефална Aрхиепископия
Сега ние два века и половина по-късно искаме да обявим ирадето на несъществуващата Османска империя за нищожно.
Охридската Архиепископия е Автокефална, което означава самостоятелна църква, административно независима от останалите църкви.
По какъв канон е унищожена Охридската Автокефална Архиепископия?
Това е въпросът?
Може ли един мюсюлмамин да разпореди как християните да почитат Христос, Който между другото е пророк в Корана, но известен с арабското име Иса и всеки мюсюлманин е длъжен да Го почита.
То и сега в Корана се твърди, че Христос не е Божий Син, но това гърците не го приемат за истина, а приемат само това, което им е изгодно.
Ако има истински вярващи християни – този въпрос не би стоял на дневен ред, защото Охридската Архиепископия и до сега трябва да е
Автокефална и наша – Българска
Как тази Българска Архиепископия попада в Сръбската православна църква.
След обявяването на схизмата в Българската на 11 май 1872г., празника на Св. Св. Кирил и Методий, екзарх Антим I в съслужение с трима владици отслужил тържествена служба във Фенер, в края на която прочел акт, с който се провъзгласява възобновението на Автокефалността на Българската Екзархия.
В отговор, гръцките духовници от Цариградската патриаршия подготвили и свикали през август 1872г. голям гръцки църковен събор, който на 16 септември провъзгласил Българската църква и българския народ за схизматични.
„Ние порицаваме, осъждаме и заявяваме, като противно на учението на Евангелието и на свещените канони на блажените отци етнофилетизма, или-же расовите различия и националните спорове в лоното на църквата на Иисуса Христа.”
Тук се появява следващият абсурд – понятието „етнофилетизъм” е дефинирано на църковния събор на 10 септември 1872г., т.е. българските екзархисти „нарушават” човешки закон, който още не е бил дефиниран.
А в Божието слово е писано, когато няма закон – няма и грях. (Римляни, глава 5, стих 13. защото и преди закона имаше грях в света; ала грях се не смята, кога няма закон)
В 1922 г. след края на Първата Световна война се случи нещо, което е грубо нарушение на всички канони и човешки и Божии – Цариградската патриаршия продава на Сръбската Православна църква – Охридската Архиепископия за 1,5 милиона златни франка!
Продажбата на духовни ценности е прието да се нарича СИМОНИЯ, по името на Симон от Деяния на апостолите глава 8, стихове 17 – 21. (17. Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.
18. А Симон, като видя, че Дух Светии се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари.
19. и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго.
20. Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий.
21. Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога.)
Вижда се, че симонията (църковна корупция) е смъртен грях „среброто ти да погине заедно с тебе” и за този, който дава и за този, който взема пари при продажба на духовни ценности).
Срещу симонията са писани правила в множество събори, но тук ще посоча само един – Шестият вселенски събор в Константинопол през 680 – 691 г., 22 правило:
„Ония, които за пари са поставяни за епископи или в коя и да е степен на клира, а не заради примерния им живот, подир като са били избрани и изпитани, заповядваме да бъдат низвергнати, както те, така и ония, които са ги ръкоположили.”
Редно e да зададем въпроса, на тези, които се опират на буквата от канона: По кой канон и по коя буква от канона е продадена Охридската Архиепископия на Сръбската църква – по човешкия или по Божия? Какво общо има Сръбската православна църква с Македонската?
Има ли поне едно нещо, което да е извършено по Божий или човешки канон?
А как се отнасят нашите братя „православните” към българския етнос?
Ние научаваме това от труда на великият син на френския народ, разследвашия журналист Анри Пози в книгата му „Войната се връща”. Ето какво пише във в-к „Journal“ точно за периода, когато сръбски свещеници поемат Охридската Архиепископия:
„В 1918, когато стана сръбска провинция, Македония имаше повече от 700 църкви, параклиси или манастири, обслужвани от близо 900 духовници; 86 гимназии и прогимназии с 2800 ученика, 460 преподаватели, 556 първоначални училища с 33 000 ученика и 850 учители. Църквите притежаваха – стари ръкописи, златни предмети, статуи, икони, фрески – ценни богатства дело на 1000 години македонска култура и мисъл.
Черквите, манастирите и училищата бяха конфискувани; всички свещеници, монаси, преподаватели бяха прогонени, затворени или препратени в стара Сърбия. Събраните в църквите и манастирите богатства, на които самите турци не посегнаха бяха напълно разграбени.”В Скопие, Щип, Велез, в двайсет селища около тия градове, В областите около Охрид и Гевгели аз намерих в училищата сръбски учители, в черквите сръбски попове. Когато запитах последните какво е станало с тази и тази скъпа икона, тази и тази статуя, с тия и тия фрески, за съществуването на които бях осведомен, те ми отговаряха – всички, без изключение – „Отнесоха ги в Белград“.”
Последици от сръбското православие – Църковен храм Св. Троица и Училище в с. Извор, Босилеградско
Ако някой не знае какво е радикален етнофилетизъм – горния абзац описва точно това! Как е наказана Сръбската църква за етнофилетизма, който демонстрира?
И сега се иска да се допитаме до същите тези църкви, дали да приемем Македонската църква, към Българската Православна църква.
Според Божието слово можем да се слеем в едно с Македонската православна църква
За Бог е важно какво носи човек в сърцето си, а не буквата от канона.
2Коринтяни, глава 3, стих 6.(Той ни е дал способност да бъдем служители на новия завет, НЕ НА БУКВАТА, а НА ДУХА; защото БУКВАТА УБИВА, А ДУХЪТ ЖИВОТВОРИ).
И се носят слухове, че ако приемем нашите братя, ще ни бъде наложена схизма. То ако въпросът е – Схизма или Предателство на нашите Македонски братя, то мен ме пишете СХИЗМАТИК!
Хиляди пъти е по-добре да стана схизматик отколкото да стана предател на моите братя от Македония. „Схизма” е човеска измислица и е осъждане по човешки закон. А когато гонят християнина по човешки закони заради Христа, това е Блаженство: Матей, глава 5, стихове 10 и 11(11. Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.
12. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас).
Така постъпи на 3 април 1860 г. Иларион Макариополски по време на Великденската акция не споменава името на цариградския патриарх. Според църковните канони, чрез това си деяние той отхвърля неговата власт.
Църковните канони са човешки и за това Макариополски не се плаши от тях, защото е истински верен на Бога.
А „предател” е смъртен грях по Божия закон. Ето как е наказан най-големият предател за всички времена – Юда Искариотски: Евангелие според Лука, глава 6, стих 16(Иуда Иаковов и Иуда Искариот, който и стана предател).
Евангелие според Матей, глава 27, стих 5 (5. И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.
Амин!)
Аз предател не ставам! Аз съм схизматик…
Инж. Ангел Пелтеков, Граждански комитет Западни покрайнини
