Белградският официоз „Политика“ от 1 октомври излезе с обширна статия под заглавие „Българският консул срещу председателя на българският съвет“.
В статията кмета на Босилеград и председател на Националния съвет на българското малцинство Владимир Захариев, обвинява Генералния консул на Р България Едвин Сугарев, че иска да го смени от поста председател на Националния съвет на Българското малцинство. И то затова, че се е противопоставил в центъра на Босилеград да бъде поставена паметна плоча с имената на жертвите от Босилеградския погром от 15-16 май 1917г., която „представяла сръбският войник като престъпник“, и добавя, че „не позволява да му командват чужди дипломати“, че е попречил да се повдигне паметник който представя „сърбите като престъпници“, и продължава с небивалици достойни за пейката пред селска кръчма, но не и за централен белградски ежедневник: „гледайки през историята, Сърбия не ни е искала, ние сме й дадени“?
С това Захариев публично си призна, че лично той стои зад отнемането на паметните плочи на жертвите от Босилеградският погром и че всичките му изговори с някакви несъществуващи закони и препращане на преписката за паметната плоча в Министерството на труда и социалната политика – са само заблуждаващи ходове с които се опитва да прехвърли проблема от болната върху здравата глава.
С това лъсна фалшивият образ на човека който до вчера призоваваше „майка България“ и „Бате Бойко“ да го защитава от сръбската полиция в скандала с бензиностанцията и в знак на благодарности мъкнеше изстинали зелници и квасено мляко във Военно-медицинска академия.
Сегашният му образ е много по-истински – играе ролята на супер-сръбски патриот който юнашки брани Сърбия от „чуждите дипломати“ и „честа на сръбският войник“ в лицето на Коста Милованович Печанац, който, на 15-16 май 1917 година прониква на територията на Царство България, опожарява Босилеград и околните села и убива 34 невинни старци, жени и деца. Поставянето на паметна плоча на невинните жертви, според неговите разбирания, може да накърни „войнишката чест“ на брата сърбина Коста Милованович Печанац и неговите четници които са клали старците в Горна и Долна Любата за да грабят и да се гаврят със снахите и дъщерите им докато техните синове воюват на фронта!?
На такъв „патриотизъм“ не издържа дори и президента Вучич – и той се разпореди отнетата паметна плоча незабавно да бъде върната. Но за Захариев и това няма значение – вече четвърти месец отказва да даде разрешение за поставянето й в центъра на Босилеград. При това има наглостта да се перчи и срещу българските дипломатическо-конзуларни представители в Сърбия.
Само да не си мислите, че това е негова приумица?
Във въпросната статия в „Политика“ в каре е поместено становището на Министерството на държавната управа и местната самоуправа на Р Сърбия, че дипломатическо-конзуларните представители „много добре знаят какво им е мандата“. Посланието е повече от ясно – „чуждите дипломати“ да не се месят докато Захариев в Босилеградско унищожава всичко по пътя си – даже много по-жестоко от двудневното мародерстване на „честният сръбски войник“ Коста Милованович Печанац. Само за незапознатите: в това министерство обитава и един държавен секретар, личен приятел на Захариев, Иван Бошняк.
С такива послания Захариев влезе в кампания за избори за тнр. Национален съвет на българското национално малцинство в Р Сърбия. Даже се закани, че ще „одере“ противниците си на тия избори, които даже са част от управляващата партия на президента Вучич? Само че на 21 септември, председателят на Изпълнителният съвет на управляващата Сръбска прогресивна партия Дарко Глишич, подмина офиса на собствената си партия в Босилеград и отиде при Захариев! От своя страна, Захариев символично връчи ключа на Босилеград на Глишич и то в присътвието на сръбски офицерски кор и на владиката Пахомий!
В тая блудкава предизборна каша, освен държавата Сърбия, основно са забъркани сръбските националистически партии на които местните българи малолумно се надяват! Българските малцинствени партии са изхвърлени от играта с последните изменения на Закона за националните съвети на националните малцинства. То няма и смисъл от участие, щом резултатите ще ни ги спуска отгоре лично г-н Глишич с асистенцията на БИА и владиката Пахомий.
Преди година вицепремиерът на България Валери Симеонов заяви в Цариброд, че България е снела доверието си от Захариев.
Да снемеш доверието си от една кукла на конци е само половин знамето. Втората половина е да имаш умението и куража да стигнеш до самите кукловоди.
Иван Николов
