Визитата на председателят на Народното събрание Димитър Главчев – уроци на път за Белград
Димитър Главчев не е Хойт Брайън Ий, но това ни най-малко не би трябвало да повлияе на самочувствието му на представител на европейска България, на представител на Европейската народна партия и на представител на държава която ще председателства със Съвета на Европа през 2018г.
Напротив.
Българската дипломация, освен подписването на толкова оспорваният и критикуван Договор за приятелство с Македония, успя да се пребори и за признаването на българското малцинство в Албания. Всичко това дава достатъчно добри позиции да се отправят ясни български и европейски послания и към Белград в полза на българското малцинство в Западните покрайнини.
В крайна сметка, посланията на Димитър Главчев не бива съществено да се различават от посланията на Хойт Брайън Ий, защото става дума за споделяне на едни и същи цивилизационни принципи и ценности а не за натиск и демонстрация на сила.
Българите в Западните покрайнини напоследък не могат да се оплачат от липса на интерес и посещения от страна на най-високи български и сръбски държавни представители.
Да си припомним.
Точно преди една година в Босилеград се срещнаха просветните министри на двете държави Меглена Кунева и Младен Шарчевич.
През април тази година в Босилеград се срещнаха служебният премиер Огнян Герджиков и сръбският външен министър Ивица Дачич.
През май в Босилеград дойде вицепрезидентката г-жа Илияна Йотова. Кмета на Босилеград отказа да я посрещне защото нейното посещение беше свързано с намерението за откриване на паметна плоча с трийсетина имена на жертвите от Босилеградският погром от 15-16 май 1917г. избити при едно нахлуване на четническата банда на Коста Печанац на територията на Царство България. С това сръбската страна след един век практически оправда престъпленията срещу цивилното българско население в Босилеградско.
Би било смешно да се мисли, че това беше лична прищевка на кмета на Босилеград Владимир Захариев. Той беше изпълнител, но няма начин да не са му подшушнали от Белград да направи точно такъв гаф. Вицепрезидентката Йотова посети КИЦ „Босилеград“, разгледа изложбата за Босилеградският погром и паметната плоча за невинните жертви, даде изявление за медиите и веднага замина за Цариброд където направи първа копка за паметник на Христо Ботев.
След това повторно дойде в Цариброд през септември за да го открие.
Само три дни след това последва срещата на вицепремиера Валери Симеонов и сръбският министър на туризма Расим Ляич в Цариброд.
Сле още няколко дни се срещнаха двамата министри на труда и социалната политика на двете държави Зоран Джорджевич и Бисер Петков.
Каква е равносметката и какви са практическите измерения на всичките тия срещи през последната година от гледна точка на положението и интересите на българското национално малцинство?
Нулеви.
В областта на обучението на български език резултатите са съвсем мижави. Трийсетината учебници преведени досега от сръбски на български език съвсем не си заслужават масрафа за идването на двамата министри от Белград и София в Босилеград.
Опита за почитане на паметта на невинните жертви избити от сръбският четнически комендант Коста Печанац в Босилеградско през 1917г. и стартиране на процеса за национално помирение между българи и сърби като първа стъпка към решаване на жизнено-важните проблеми на българското малцинство в Западните покрайнини, приключи с арестуването на паметната плоча с техните имена, а инициаторите на това цивилизовано и европейско начинание КИЦ „Босилеград“ и Демократичния съюз на българите, скорострелно бяха затрупани с десетина съдебни призовки по измислени обвинения от сръбската прокуратура.
Последваха скандалите с провеждането на кандидатстудентските изпити в Босилеград по 103 ПМС, когато кандидат-студентите за първи път трябваше да полагат изпити за българските ВУЗ-ове пред представителите на МОН, ДАБЧ и Генералното консулство на Р България в Ниш докато в коридорите на Гимназията отекваха стъпките на полицейски патрул извикан от директора Антон Тончев. Който на всичкото отгоре имаше наглостта да влезне в челен сблъсък с българската държава по телевизиите.
В началото на септември в центъра на Босилеград, на три крачки от паметника на Левски, отново бе отбелязан „Денят на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация“?
В края на септември из Босилеград бе изгонена българската компания КАЛИНЕЛ която единствена дръзна да приватизира в Босилеград и да даде реални работни места на стотина босилеградчани. Никой не защити интересите на българските инвеститори в Босилеград.
С всичките тия постъпки сръбската страна буквално задраска всички досегашни свои и български дипломатически изказвания за добросъседство, икономическо сътрудничество, спазване на правата на българското малцинство, образованието на български език, икономическо възстановяване на общините Босилеград и Цариброд, съвместни инфраструктурни проекти и пр.
С други думи, маските паднаха и под тях се показа истинското зловещо лице на вековната шовинистична сръбска политика за обезбългаряване (сърбизиране) и обезлюдване на районите населени с българско население. Политика на изкореняване на българската култура и фалшифициране на българската история. Процес който вече е необратим и за съжаление, се приближава към края си. Престъпление което е осъдително по всички норми на международното право. Не само за държавата която го провеждаше, но и за държавата която мълчаливо наблюдаваше стопяването на своето малцинство на стотина километра от столицата си.
На 29-30 октомври в Белград предстои поредната българо-сръбска среща на високо равнище. Председателят на Народното събрание на Р България Димитър Главчев ще мине през Цариброд и Ниш и ще замине за Белград където ще има възможност да говори на извънредно заседание в Сръбската Скупщина.
Дано само механически да не повтори думите на една негова предшественичка председателка на Народното събрание която през февруари 2011г. пред сръбската си колежка в София декларира безусловна и безрезервна подкрепа за членството на Сърбия в ЕС, при положение, че самата Сърбия и до днес не е наясно с външно-политическата си ориентация.
Само преди няколко дни това го потвърди и зам. помощникът на държавния секретар на САЩ по въпросите на Европа и Евразия Хойт Брайън Ий. Без всякакви дипломатически увъртания, той заяви в Белград, че Сърбия не може да седи на два отдалечени стола и че ако истински се стреми към ЕС трябва да отправи ясни европейски послания с дела а не с думи.
От председателя на Народното събрание Димитър Главчев се очаква в сръбската Скупщина да декларира ясна прозападна и проевропейска позиция на държава членка на ЕС която искрено споделя европейските принципи и ценности. Която при това има и свои интереси в Сърбия. Без ослушвания и страх, че това ще влоши българо-сръбските отношения и без страх, че с това ще предизвика гнева на Москва. Такава позиция навремето заяви вицепрезидентката Маргарита Попова в Босилеград. Такава позиция заяви и евродепутатът в Европейския парламент Ангел Джабазки.
От Главчев се очаква да поиска ясен отговор на въпроса защо паметната плоча с имената на жертвите от Босилеградският погром от 15-16 май 1917 година, вече пети месец стои запленена в мазето на прокуратурата във Владичин Хан?
Защо в Сърбия се води жестока антибългарска пропаганда и се фалшифицира българската история и култура с участието на най-високи държавни представители, сръбската наука и Сръбската Православна Църква?
Да поиска ясен отговор на въпроса защо българските инвеститори ВАЛЕНА и КАЛИНЕЛ бяха изгонени от Босилеград, а стотици босилеградски семейства оставени без работа и препитание напуснаха родните си домове?
Да поиска ясен отговор на въпроса защо десетилетия наред се преследват лидерите на българските организации които отстояват правата и интересите на българското малцинство, и са единствените носители на националните и европейските принципи и ценности в Босилеград и Цариброд?
Да поиска ясен отговор къде изчезнаха четири пети от българското население в Западните покрайнини и защо българските общини Босилеград и Цариброд са сред икономически най-изостаналите в Сърбия?
Защо вече три десетилетия се правят безуспешни опити да се възстанови обучението на майчин български език в Босилеград и Цариброд?
Защо най-лоялното българско малцинство в Сърбия, се намира в най-окаяно положение?
Защо бяха пренебрегнати исканията от Платформата за защита на правата на българското малцинство подписана на 15 юли 2013 година в Ниш от представители на българските малцинствени партии и граждански сдружения?
И накрая да каже на сръбските си колеги, че българската подкрепа за членството в ЕС ще зависи от сръбските отговори на тия въпроси. Разбира се, Сърбия е в пълното си право да не даде никакъв отговор и да прави каквото си иска. Но и да понесе отговорност за последствията от (без)действията си. Както носи отговорността си за разпадането на Югославия или за независимостта на Косово.
За разлика от някои други, за председателят на Народното събрание Димитър Главчев не може да се каже, че е неосведомен и че не познава безизходното положение на българското малцинство. Ако нищо друго, само преди две седмици, с негово разрешение, във фоайето на Народното събрание бе поставена изложбата „Босилеградският погром 15-16 май 1917г.“ Няма начин да не се е спрял да я погледне.
Сигурен съм, че с такива откровени и ясни въпроси и позиции, без всякакви дипломатически увъртания и недомлъвки, България много повече ще допринесе за изясняване на нашето положение, за членството на Сърбия в ЕС, за укрепване на приятелството и добросъседството между двете държави и стабилизацията на Западните Балкани, отколкото с хитрите лицемерни усмивки, наздравици и потупвания по рамото пред камерите в Белград и София и ослушване как ще отекнат думите им в Москва.
Само с такива ясни, откровени и последователни становища България може да спечели доверието и уважението на достойна и национално отговорна европейска държава в Европа и света.
Иван Николов
