Д-р Валентин Янев – Граждански комитет „Западни покрайнини“
Мегаломанските идеи за „Сръбски свят“, по подобие на „Руски свят“, фалшифицират историята, превръщайки Балканите в зона на несигурност и страх
Официалната сръбска власт е притеснена от незабележимото, започващо припомняне на българския корен на хората живеещи в Поморавието: Враня, Сурдулица, Владичи Хан, Лесковъц и прочие
Първа част
Темата за това какви са шопите напоследък стана отново обсъждана поради активирането на определени среди в Република Сърбия. В интернет пространството от сръбска страна излизат публикации, печатат се книги, правят се филми от някакви „експерти” по темата „шопски етнос”.Това не е нещо ново в отношенията между Сърбия и България. Започват да се предъвкват минали теории, че шопите били всъщност
стари сърби,
част от източни сръбски племена населявали винаги днешните си местообитания. Попадайки обаче под властта на българските ханове и царе през времето на трите български царства били постепенно асимилирани и превърнати в българи. Сериозни доказателства за това сръбските историци не прилагат, а основно се облягат на сходството на езика и обичаите на населението живеещо от двете страни на границата, включително в Моравско и Ниш, а отсам границата чак до река Искър. Тези разработки поразително приличат на онези, с които е почти постигнато отродяването на македонските българи от нас. Припомням тезата на сръбския държавник Стоян Новакович( 1842-1915 ), който заявява следното по отношение на Македония:
” Тъй като българската идея, както е известно на всички е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че и кажи-речи невъзможно да бъде разколебана съвсем изнасяйки срещу и само сръбската идея…. по тази причина на сръбската идея от помощ ще и бъде някакъв съюзник, който би бил твърдо срещу българизма и който би съдържал в себе си елементи, които могат да привлекат към него народа и народните чувства, отцепвайки го от българизма. ТОЗИ СЪЮЗНИК АЗ ВИЖДАМ В МАКЕДОНИЗМА.”
Сега същата тактика се прилага и спрямо българите живеещи в гореописаните области. Съюзникът обаче е друг- шоплука. Първо им се пее приспивна песен, че са нещо особено, по-различно като етнос от българите, а именно шопи. Създава им се някакъв „шопски” език. Следва издаване на литература на шопски език.
Така започва отродяването
от останалите българи живеещи в Мизия, Добруджа, Тракия и разбира се Македония. Започват все по-често да излизат някакви исторически материали, че те в миналото всъщност са били родствени и по-близки със сърбите. Правят се филми какъвто е последния пример за един сръбски „документален” филм, който представя, че град Враца е сръбски със старо сръбско население, което постепенно е било българизирано. Наскоро излезе и една книга написана за съжаление от чист етнически българин от Босилеградско, Иван Митич. В нея той под формата на споделяне на разкази от неговите предци и други стари роднини и въз основа на собствени проучвания твърди, че земляците му в Босилеградско краище били шопи, но специални шопи нямащи нищо общо с българите. Наричали се помежду си „нашинци”, „бусиловци”, само не и българи! Твърди още, че нямало абсолютно никакви битови, родствени и културни контакти между населението от двете страни на границата. Това доказвало, че са от различни етноси. Същата тази безумна Ньойска граница разцепила на две десетки български села и разделила роднините в две държави! Граница обходена от френския журналист Анри Пози, написал след това книгата „Войната се връща”. Същото това крайгранично население, което през годините на социализма имаше единствената възможност да се види по роднински на граничните „Свиждания” в местността Славчето, чрез получаване на открити листове и под зоркия поглед на патрулиращите сръбски и български милиционери. И според писанията на този сърбизиран българин населението било различно. Едните в Босилеградско били шопи-бусиловци, а другите отсам границата били българи?! Такива твърдения изразявани от български еничари обслужват само и единствено сръбската теза за
сръбски произход на шопите
В България се отнасят със снизхождение към това считайки, че това е causa perduta за съседите ни. Но в Сърбия не са на това мнение. Въпросът, който веднага възниква е защо през последните години сръбските историци започват да натрапват тази абсурдна теза?
Ако погледнем картата на Балканите ще установим, че землището обитавано от така наречения голям шоплук обхваща както казахме вече и обширни територии намиращи се в Сърбия. Става дума за Моравско, Понишавието и Тимошко. Те са откъсвани от българското етническо землище в далечното минало по силата на различни международни договори и споразумения. Официалната сръбска власт е определено притеснена от незабележимото, започващо припомняне на българския корен на хората живеещи в Поморавието: Враня, Сурдулица, Владичи Хан, Лесковъц и прочие. Факт е, че много хора от тези места започват да подават документи за българско гражданство, а това се последва от избор на български университети за следване и последващо намиране на месторабота в България и Европейския Съюз. Това силно нервира сръбските държавници и при развилата се вече параноя в западната ни съседка, че разпадането и може да продължи. Това ги кара да се опасяват, че в Моравско и останалите области населението може постепенно да започне да се
Ребългаризира, припознавайки си българския произход
като основание за получаване на българското гражданство. Да, наистина не по пътя на сърцето и разума, а поради икономически причини, но все пак ребългаризацията да стане трайна тенденция. И сръбската пропагандна машина заработва с пълна сила. Най-активна в това отношение е Сръбската православна църква. Виждаме как през последното десетилетие изведнъж се изфабрикува митът за така наречените 20 000 „Сурдулишки мъченици”. Не случайно точно в Поморавието се разгръща бясна антибългарска кампания подплатена от измислени и силно преувеличени човешки жертви по време на Първата световна война по време на българското администриране там. Запознавайки се с историческите материали по темата виждаме измислени свидетели, с фалшиви свидетелства от непреки източници, манипулирани фотографии и просто безпочвени твърдения, които съюзниците им от АНТАНТАТА тогава приемат безрезервно за истински. Не случайно бившият вече министър председател на Великобритания Лойд Джордж пише през 1928 година в своите мемоари, че при сключване на мира някои от страните на Съглашението са предоставяли фалшиви документи въз основа на които са били налагани клаузите по мирните договори. Именно
изфабрикуваните „зверства” на българите
в Моравско дават основание на сърбите да окупират земите на Македония, Западните Покрайнини, включително Струмишко.
И така и преди, и сега сърбите кога тихомълком, кога по-гръмко твърдят, че шопите били всъщност сърби, но асимилирани вече. Да видим какво са установили в далечното минало различни европейци минаващи през българските земи намиращи се тогава в рамките на Турската империя.
Бертрандон де ла Брокиер – 1432 година мисионер пътуващ за Палестина установява, че река Велика Морава е етническа граница между сърби и българи.
Арнол Харф – 1496 година също разпознава, че границата между сърби и българи е река Морава и публикува пътепис в Загребско списание „Рад”.
Венедикт Крушипешич – 1530 година като преводач в посланическа мисия потвърждава българския характер на населението в земите на Поморавието.
Корнейл Шепер -1530 година на връщане от Цариград преминава река Морава западно от Ниш и я определя като етническа граница между българи и сърби.
Адам Вернер и барон Херман Чернин – 1616 година явяващи се преговарящи между Австрия и Турция пътьом пресичайки река Морава я определят като граница между българи и сърби.
Д-р Ами Буе, френски учен от германски произход-географ, картограф и етнограф проучвал години наред европейските територии на Турция стига до извода, че „Българите населяват освен България, Долна Мизия и по-голяма част от Горна Мизия/Моравско б.м./, но съставляват и главното ядро на населението в Македония……..”
Жером Адолф Бланки, французин преподавател по политикономия във възложена му проучвателна мисия, която съвпада с края на голямото Нишко въстание на българите, установява категорично българския характер на българското християнско население, което му се жалвало от зверствата извършвани от арнаутите /албански разбойници, б.р./, при и след потушаване на въпросното въстание. Ето какво описва Жером Адолф Бланки: „Все още са пред очите ми оживените групи български селяни с дълги бели сетрета и овчи калпаци.Сбрали се около нас те искаха новини, съвети, а след това и оръжие.. „Пушки!Пушки!-викаха те.-Дайте ни пушки и ще прочистим гората от тези диви зверове”.
Йохан фон Хан – 1858 година в качеството си на австрийски консул в Янина и Сяр прекосява тези области, води своеобразен дневник, в който си отбелязва, че основното население в Поморавието са българи и албанци. Албанците обитавали изключително планините, а българите живеели в селища разположени в равнините. За сърби и дума не става.
В този ред на свидетелства мога да продължа със спомените и бележките на десетки още европейци, прекосили земите на Моравско в изпълнение на различни, дипломатически, политически и икономически мисии. Всички те до един обективно отбелязват българския етнически характер на населението източно от река Морава. Същото това население, което сръбската държава обявява за „прави сърби”. И не само това, но си позволява да посяга на българските шопи обявявайки ги също за потомци на сърби асимилирани в миналото.
Изисква се голямо безочие за да продължават съседите ни да разпространяват подобни исторически неистини, които целят
успокояване на гузната им съвест
от разбойнически придобитите наши западни земи и население чрез налагането ни на позорния Ньойски диктат през 1919 година.
Но нека обобщим – шопите са чистокръвни българи по всичките земи, които населяват от река Искър до Ниш и рекат Българска Морава, а на юг до Куманово. На север те се разпростират през Понишавието към река Тимок. Веднага уточнявам, че това не са териториални претенции и намерения за местене на граници, а обективна историческа истина, зад която стоят наши исторически източници, документи, свидетелства, описания, текстове от договори, етнографски карти направени от европейски учени и многобройни свидетелства на преминаващи европейски пътешественици с различни мисии, отразили демографското състояние на тези земи в миналото. Така на този въпрос за националното самосъзнание на шопите трябва
веднъж завинаги да се сложи точка
и то от българските историци, академици, институции и държавната власт, за да не се спекулира чак с населението живеещо в нашата страна!
Накрая, въпросът какъв е древният етногенезис на шопите като част от българската нация с категорично оформено българско самосъзнание през вековете на съществуване на Българските царства може да се отговори като се разровим в летописите от времето на Ромейската империя. В нейната достоверност никой не може да се съмнява. Но какво крият тези летописи – очаквайте Втора част на изследването като продължение на тази голяма тема какви са всъщност шопите!
