Вълната от масови студентски протести в Сърбия подкрепени от университетски преподаватели, адвокати, учители, лекари, земеделци, таксисти и обикновени граждани с нестихваща енергия продължава трети месец. Разлома между управляващите и гражданите става все по-дълбок. Страховата бариера вече е паднала, подкрепата за студентите нараства все повече, а тяхната стратегия засега си остава енигма за управляващите. Студентските искания са събрани в четири точки и на пръв поглед в тях няма нищо спорно:
- Публикуване на всички документи за реконструкцията на железопътната гара в Нови сад и установяване кой е виновен за нещастието. Представителите на властта още в началото започнаха да шикалкавят и да сменят изказванията – от това, че не е имало никаква реконструкция, до изявления, че са публикувани всички документи и накрая, че не всички документи са публикувани. Студентите и Строителния факултет съвсем точно посочиха кои документи липсват – идейни решения, договори, протоколи, строителни дневници, документи за инспекции, технически атести, договори с подизпълнителите и пр.
- Откриване и наказване на физическите нападатели срещу студентите и преподавателите и газенето на студенти с коли. Въпреки че всичко е заснето, полицията и прокуратурата все още нищо не са предприели нищо.
- Отхвърляне на обвиненията срещу арестуваните студенти на протестите. След натиска от страна на опозицията и протестиращите, арестуваните бяха освободени, но обвиненията срещу студентите и гражданите по време на протестите още не са снети.
- Увеличаване на бюджетните средства за висше образование с 20%.
От пръв поглед си личи, че исканията на студентите, поне засега, нямат политически цели. Те не искат нито оставката на Вучич, нито преждевременни избори, не искат да влизат и в преговори с Вучич – те просто искат институциите да си свършат работата, да приложат съществуващите закони и да бъдат наказани нарушителите. Нищо по-естествено от това.
Това обаче се оказа много по-трудно отколкото се очакваше. Опасността от разкриване на нарушенията и разобличаването на корупционните практики върху които почива системата на управление, очевидно може да доведе до разкриване на личната, а с това и до наказателната и политическа отговорност на много високопоставени лица.
Междувременно, политическата криза и разделението в сръбското общество се задълбочават. Насилието се завръща. Налитането с коли и палки на партийните биячи срещу протестиращите, е резултат от дългогодишното величаене на всякакви „патриотични“ престъпници.
Дали обаче жертвите могат да отнесат победата?
Тактиката на студентите да не се управляват от един център, да протестират на различни места и в различно време, да ходят пеша от град на град за да мобилизират хората и да провокират медииите, да не се подават на ухажвания и заплахи от страна на режима, но и да не бъдат използвани от опозицията, да не издигат уязвими студентски лидери и говорители – всичко това значително затруднява усилията на режима да ги разбие. Засега Вучич залага на тяхното омаломощаване и компрометиране.
Държавните институции и не малка част от медиите са в ролята на партиен ПР штаб който раздухва страховете на хората с опасността от „цветна революция“ която застрашава Сърбия отвън и отвътре, сепаратистки опасности за отцеплението на Войводина, патриотични заклинания, че това няма да се допусне и пр. А по улиците на сръбските градове продължават да се вихрят масови протести и като пожар се разпространяват и до най-малките населени места. Крайният резултат и изходът от кризата е неизвестен, но мобилизацията на обществото срещу Вучич нараства.
Скупщината на Сърбия не е заседавала почти два месеца и вече две седмици няма кой да приеме оставката на Правителството и премиера Вучевич. Президентът Вучич отчаяно се опитва до мобилизира своите привърженици, да сплаши гражданите с мними опасности от разпадане на държавата и да влезне в ролята на месия. За всички е ясно, че той няма намерение да отстъпи и играе на картата на изтощаване на студентите и разпадане на протестите. Засега и те нямат намерение да отстъпват нито от исканията си, нито от тактиката си да го игнорират сякаш не съществува, а това най-много го боли. Те само искат институциите да си вършат работата и да приложат законите. Да не се газят хората по улиците затова, че протестират. Всеки да си носи отговорността за работата, за думите, за действията. Те протестират срещу беззаконието и престъпността. Те нямат лидери, нямат политически становища, не ги интересува нито властта, нито опозицията. Те искат коренна промяна, може би по младежки наивна и утопична, но промяна към истинска демокрация и общество без корупция и без насилие.
Това е нещо, което най-много смущава и властта и опозицията. Защото в един момент всичкото това трябва да спре и нещата трябва да се решават с политически средства в институциите на политическата система, независимо от това кой ще влезне вътре. На Сърбия след Вучич й предстоят избори и реформи. Опозицията е изхабена и разединена. Нуждае се от нови политически програми, нова организация и нови лидери които да могат да отговорят на очакванията на хората. И Вучич вече не може да разчита на капилярните гласове и кражби на изборите. Най-малкото защото пред опасността от масови протести никой няма да посмее да играе по старите правила – да внася гласоподаватели отвън, да манипулира с мъртви души и пр.
Същественият въпрос на сръбската драма в момента е, възможни ли са политически промени без катарзис, без покаяние, без преосмисляне на историята и на цялата сръбска културна парадигма и особено без промяна на отношението към Косово и геноцида в Сребреница? Вероятно е още рано. Това би било възможно едва когато институциите и властта се изчистят от корупцията, престъпността, насилието и примитивизма. Ако студентските протести направят първата стъпка в тази посока, тогава техните усилия наистина могат да се окажат революционни. Окуражаващо е, че сръбското общество все повече се мобилизира около тях.
Тревожното е, че външната подкрепа за студентските протести изостава. Въпреки че те почиват върху европейските ценности, Европа все още не ги разпознава като свои. На протестите преобладават сръбските национални знамена, а под тях могат да се скрият най-разнородни идеологии.
Иван Николов
