На 8 ноември, Ден на Западните покрайнини, в Големия салон „проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките, в организация на Историческия институт при БАН, се проведе научна конференция „Западните български покрайнини – история и перспективи“.
В началото на конференцията бяха прочетени приветствия от Президента на Република България Румен Радев и на член на Европейски парламент г-н Андрей Ковачев. Знаково беше присъствието на Министъра на външните работи на Република България г-н Иван Кондов и външно-политически експерти които внимателно изслушаха всички доклади и дискусии продължили повече от 9 часа.
На конференцията бяха представени 25 научни доклада в които представителите на научната общност, бивши дипломати, обществени дейци и журналисти подробно представиха почти всички аспекти от миналото, настоящето и перспективите на българското национално малцинство в Сърбия в контекст на вътрешно-политическите условия в България и бивша Югославия и геополитическите условия в Европа и на Балканите които в изтеклите 104 години определиха създаването, съдбата и перспективите на българите в Западните български покрайнини.
В дискусиите и коментарите по докладите основния въпрос който се поставяше, беше не само от денационализацията, но и от обедняването и миграцията на българското население което води до обезлюдване на българските райони, но и какво България, сега вече като членка на Европейския съюз и НАТО, трябва да направи в новите реалности за да помогне на българите в Западните покрайнини да оцелеят и да се развиват. И контравъпросът, какво днешна Сърбия би позволила да се направи с оглед на нейните вековни стратегически цели в този район и на нейната все още неясна външнополитическа ориентация?
Прозвучаха критики към българската външна политика която, според изказването на бивш дипломат, не е очаквала разпадането на Югославия и не е изработила ясна, национално отговорна и навременна позиция по въпроса за статута и правоприемството на Западните български покрайнини за времето след разпадането на Югославия.
Втората критика беше за „безусловната и безрезервна“ българска подкрепа за членството на Сърбия в Европейския съюз без да се поставят насрещни искания за също така безусловно спазване на правата на българското малцинство от страна на Сърбия. Това не само доведе българското малцинство до безизходица и отчаяние но и насърчи сръбските претенции за голямо сръбско или сърбо-шопско малцинство и множество провокативни културни и църковни акции от двете страни на границата.
Бе изразена сериозна тревога и загриженост от антибългарският език на омразата който звучи в сръбските медии, от антибългарските митове за тнр. „Сурдулишки мъченици“ които нагнетяват омраза и чувства за вина и отмъщение между българи и сърби.
На конференцията се чуха доста конкретни и добронамерени предложения как да се помогне на българите в Западните български покрайнини.
Историческият институт при БАН пое ангажимента докладите от научната конференция да бъдат публикувани в отделен сборник.
Направи впечатление, че повечето от участниците останаха до края на конференцията и с напрегнато внимание следяха и участваха в дискусиите.
Иван Николов
