На сайта на Епархия Вранска, превзето и от сайта на Църковна община Босилеград, между другите Босилеградски черкви, е представена и черквата „Св. Троица“ в село Извор, Босилеградско. Oписана e самата сграда на черквата, стенописите и иконите. Под текста са наслагани 77 снимки от външната страна и вътрешността на черквата. Подчертано е, че черквата е строена 1834г., оцелелите стенописи са датирани от 1854г., иконостаса е от същата година и на него се намират 68 икони от които липсват 14.
По-нататък пише, че след Втората световна война черквата е била запусната, и че благодарение на Владиката Пахомий 1995-1996г. бил подменен покрива и южната стена която била паднала, че средствата било осигурило Министерството на културата на Република Сърбия. Възстановяването на черквата било продължило от 2006 до 2014 година, средствата били осигурени от Правителството на Сърбия, а проекта и надзора били направени от Завода за защита на паметниците на културата.
Не е ясно, благодарение на кой „липсват“ 14 икони от иконостаса и стените на черквата, включително и тия на българските царе и особено на ония които принадлежат на Самоковската иконописна школа на Захарий Зограф и неговите ученици. Не е ясно и къде се намират църковните книги на родените, венчаните и починалите. Владиката Пахомий има какво да ни каже за това, но вероятно няма да го направи дори и в предсмъртната си изповед в която има много да разказва.
И накрая, черно на бяло пише: „В портата на черквата се намира и първото училище в този край, където са учили децата от цялото Краище – Шопска област. Училището изцяло е построено от дърво с керемиден покрив и произхожда от Първата половина на ХIХ век“!?
Това, че Владиката Пахомий се кичи с чужда перушина и си приписва заслугите на местните жители, изворчани и босилеградчани, които през въпросната 1995-1996г., с надчовешки усилия и личен труд и средства от Министерството на културата на Сърбия с които бяха закупени керемиди, сами си препокриха черквата и позакърпиха южната стена.
По-големия проблем е, че сякаш между другото, се прокарва тезата за първото училище в „Шопската област“!?
Първо, Извор тогава се намира в Отоманската империя и за построяването на черквата „Св. Троица“ Султан Махмуд хан II, на 21 юли 1833г. издава специален ферман с идеята, че това ще бъде „вилаетска“ черква на Изворска нахия. Второ, 1833г. султанът издава първите хатишерифи за обособяване на автономно сръбско княжество, но неговите граници едва стигат до Крушевац. И трето, Илия Гарашанин е написал Начертанието си 1844г. и няма как черквата в с. Извор и Килийното училище да са „Шопска област“, която се е излюпила в главите на сръбските шовинисти много по-късно – в края на ХIХ и началото на ХХ век.
За владиката Пахомий е ясно – той никога не се е притеснявал да нарушава божията заповед, не лъжи. Както впрочем и някои други божи заповеди, но това е друга тема. Прекалява и за „ремонтите“ от 2006 до 2014г. Първо, тия ремонти едва-едва се забелязват, пък и на табелата в предведието пише нещо друго.
Никъде не се споменава приноса на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет на Република България, която също дари една не малка сума за реконструкция на черквата която така или иначе си остана невидима. Както и за едно дарение на един българин който не иска да му се пише името, но благодарение на него бяха подменени прозорците на черквата.
За всичко друго е ясно. Учудващото обаче е, че Епархия Вранска, а чрез нея и Църковна община Босилеград и самата община Босилеград, вместо официалното название Пчинска област, все по често започват да използват „Шопска област“. За другите както и да е, но за владиката е грехота – нито в Стария, нито в Новия завет нищо не пише за шопи.
И още нещо което трябва да се знае. Както и Изворската черква, Катедралния храм „Света Троица“ на Вранска епархия във Враня, в който иначе служи и владиката Пахомий, е също българска възрожденска православна църква за която турския султан 1843г. издава специален ферман и е построена 1859г. от видния дебърски майстор Коста Дамянов.
Иван Николов
