На 7 декември в КИЦ „Босилеград“ приключи заключителния семинар от реализацията на проекта „Противодействе срещу езика на омразата“ финансиран от Министерството на външните работи по Програмата за подпомагане на българските общности, организации и инициативи на българите в чужбина за 2024г.
На събитието се отзова Генералния консул на Република България в Генералното консулство в Ниш г-н Димитър Цанев, както и местни журналисти от Босилеград, Враня и Кюстендил, представител на ГК „Западни покрайнини“ г-н Валентин Янев, историк доц. Анел Джонев, председателят на Българо-сръбския център от Враня г-н Дарко Аначков, председателят на Сдружеие „ГЛАС“ Александър Димитров и заинтересирани граждани.
Главния редактор на Интернет Портал ФАР Петър Виденов и председателят на Сдружение „Емблема“ Славиша Миланов от Цариброд изпратиха писмено експозе което беше прочетено по време на семинара.
В наситената програма на семинара, генералният консул г-н Димитър Цанев приветства присъстващите, а председателят на КИЦ „Босилеград“ Иван Николов изнесе основните доклади за противодействие срещу езика на омразата, разпознаване на фалшивите новини и противодейсттвие срещу пропагандните дезинформации, които след това подробно бяха дискутирани от присъстващите участници.
Докладите на Иван Николов бяха изслушани с интерес, а в коментарите се казаха много ценни неща не само за културната и медийна среда в която живеят българите в Сърбия, но и за цялостното положение на българското малцинство в Сърбия.
По време на семинара бе подчертано, че ролята на медиите в съвременния свят нараства все повече като обществен контрол на властта, форум за социално взаимодействие и комуникация между хората.
Заради тази важна и отговорна обществена функция, лицата олицетворяващи държавната власт чрез разни видове злоупотреби се опитват да овладеят и подчинят медиите и от средство за демократичен контрол на властта, ги превръщат в средство за манипулация на гражданите.
„Нарасналата сила на медиите, особено на интернет, могат да послужат за информиране и обучение, да стимулират емпатията и глобалния активизъм, свързан с правата на човека, опазване на околната среда, развитието на демокрацията и пр., но могат да предизвикат и риск от насаждане на омраза, стереотипи и дезинформация“, каза Николов и продължи с анализ на пропагандните внушения през последните десетилетия които изопачават българската история, произвеждат антибългарски настроения и даже подменят националната идентичност на българите в района с разни „сърбо-шопско-торлашки“ теории.
„Престъпния образ на българина който се изграждаше в публичното пространство, вече проникна и в учебните програми и се налага като част от новосъздаващата се сръбска национална идентичност. В такава училищна среда, учениците няма как да се идентифицират като българи“, каза той.
В продължение на дискусията, бяха цитирани десетки статии и книги като примери на език на омраза.
Във втората част стана дума за изясняване на понятията „фалшиви новини“, „пропаганда“, „дезинформация“ и пр. и тяхното бързо разпространяване чрез социалните мрежи, възприятието и разпознаването им от потребителите в съвременното информационно пространство, манипулиране на текстове и снимки, злоупотреби с реклами, он-лайн търговия, агенции за запознанства и пр. Специализираните компютърни програми доста добре разпознават фалшивите текстове и снмки, но последната дума винаги остава на човека който ги използва.
Борбата с дезинформацията и манипулирането на информация е един от най-неотложните въпроси за Европейския съюз и неговите държави членки, бе казано в заключението.
