Във фокуса

„Подгряване на вчерашният обед”?

Докато в света се чудят дали новата учебна година да започне присъствено или онлайн, сръбският министър на просветата издаде заповед през новата учебна година учебните занятия във всички училища да започват с интониране или изпълнение на сръбският държавен химн „Боже правде”. Според него, това било „важно като граждани да уважаваме знамето, герба и химна и така по най-добрия начин да пазим собствената си идентичност”!?

Спомняте ли си сцената от филма „Подгряване на вчерашният обед” по едноименния роман на Миле Неделковски? Сръбски учител в Македония, преди около един век, се разхожда из класната стая и бавно говори на децата, че дядо им и баба им са били „прави срби”, че майка им и  баща им пак са били „прави срби” и че и те са „мали српчета”. За да им втълпи в главите това, той всеки път ги кара да напишат в тетрадките си по 10 пъти „ја сам мало српче”. Момиченцето Катерина пише „српче” като „сръбче”, защото така е научила от дядо й „бугараш” и учителят пред всички я смазва от бой като й чупи пръстите.

Нищо ново под слънцето. Даже е по-зле.

Сега вместо децата всеки ден да пишат по 10 пъти че са „малки сръбчета” , те ще стоят прави и с ръка на сърцето всеки ден ще пеят, но за по-сигурно, ще повтарят точно по 15 пъти за „сръбските земи”, „сръбското отечество”, „сръбския род”, „сърбите”, „сръбското чело”, „сръбското село”, „сръбския клон”, „сръбският град”, „сръбската правда” и всичко това, както казва, сръбския министър, заради „собствената си идентичност”!?

Добре, какво ще правим тогава с нашата идентичност? Ако, не дай си Боже, някое дете обърка „Боже правде” с „Мила родино”, няма ли учителят, съгласно старите сръбски традиции в Македония и в Западните покрайнини, да го хване за гушата и да го удуши, пак заради тая пуста „идентичност” на която вече един век не можаха да ни научат?

И още, на кой ли Бог ще пеят и ще се молят мюсюлманчетата, католичанчетата или протестантчетата?

Та нали от 35 преговорни глави, Европейската комисия нямаше забележки само по главите 25 и 26 – за наука и иновации и за образование и култура? Или сръбския министър е забравил за това? Кой ще ти мисли за такива дреболии, когато всички сръбски патриоти отново се отзовават на „зова на отечеството” и отново политат в бой за „сръбски свят”!

Та така стоят нещата на практика.

А на някоя поредна сръбско-българска среща на високо равнище, на която може би ще бъдат допуснати някои „по-удобни представители на българското малцинство”, най вероятно в залата на Спортния център в Димитровград, (Цариброд в сръбските уши все още звучи някак си еретически),  българската делегация наивно ще се чуди защо българите в Сърбия „не искат” да учат на майчин български език, защо жените още не са си променили фамилията на –ов, но ще приветстват „напредъка”, че български се преподава по 4-5 часа седмично в българските училища и че са преведени и напечатани цели 30-тина комплекта учебници на български език!

За другите неща, няма да издребняваме. Например за това, че в Босилеградското училище новата учебна година е започнала с трийсетина първолачета, а техните родители се чудят дали да търсят работа в София или в Берлин. А и училищните власти се чудят как да разделят българчетата на „сръбски” и „български паралелки”, та да има работа за повечко учители. Пък дали учебните занятия ще се провеждат присъствено или онлайн заради разпаднала се от пандемията образователна система, това е съвсем маловажна работа. Важното е децата всеки ден да слушат и да пеят за „сръбските земи” и „сръбският род”, докато не повярват, че не само те, но и майка им и баща им, и баба им и дядо им, са „прави сърби” от Долно Тлъмино.

Иван Николов

Иван Николов

Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

Подобни новини

Back to top button
>