След поклонението пред паметника на Васил Левски в Босилеград се състоя и пресконференция в пресклуба на Българска телеграфна агенция в този град.
Темата със спекулациите по отношение на „шопската нация“ беше дискутирана днес на конференция в пресклуба на БТА в Босилеград, Сърбия. Доцент д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН) въведе в темата, чиято последователност води началото си от първата половина на 19 в. Той припомни и публикациите от високо издигнати интелектуалци в сръбската страна, чиито стремежи и усилия са свързани с това да покажат, че населението в този пограничен район е нещо различно от българите и по-близко до сърбите, като го определят като „шопско“ и „торлашко“. Той посочи още, че този прийом е характерен и за времето, в което се появява концепцията за македонизма. „Спекулацията с българската същност на населението се прави днес, дори и от местни „изследователи“, посочи още Джонев. Той припомни за последното такова издание (монографията на сръбски език „Книга за Босилеград – записки от миналото“ б.а.), зад което застанаха местните власти и Националния съвет на българското национално малцинство. Джонев напомни и за позицията, изказана от Института за исторически изследвания при БАН и колегите им от Института за български език от провелата се преди няколко седмици пресконференция в националния пресклуб на БТА в София. „Ние сме казали мнението си по въпроса и предизвикахме ответна реакция, която отчитам като реакция на одобрение в България. Въпросът е сериозен и не трябва да бъде подценяван“, каза доц. д-р Джонев.
Проблемът е сериозен, а зад него стои самата сръбска държава, посочи генералният консул на Р. България в Ниш Димитър Цанев. Той изтъкна, че има активизиране на въпроса след 2012 година, след смяната на властите. „Започва засилен процес по медии, научни конференции и симпозиуми. Като цяло има една пропагандна машина, която работи сериозно по темата“, добави той. Цанев изтъкна, че българската държава трябва да започне още по силна контрапропаганда на ниво академична общност. „В сръбските медии за България се пише или нищо, или лошо, и това е постулат, а целта е да се асимилира българското население“, каза още Цанев. Той допълни, че т.нар. шопска нация като експеримент се е „усладил след успехите с изчегъртването на българското самосъзнание в Република Северна Македония и налагането на език, който е изконен от векове насам“. По думите му същият модел се копира и тества в Западните покрайнини. „Ние трябва да кажем нещо много важно – има шопи, но те са подетнос в българския етнос. Това трябва да им обясним на тези хора. Но докато в България не изкореним невежеството, няма как това да се случи“, каза още Димитър Цанев. Той допълни, че в българската дипломатическа служба има достатъчна експертиза, но темата трябва да е обща линия на българската външна политика и тя да се спазва.
Комисията по политиките за българите в чужбина може да бъде трибуна, където да дискутираме с всички политически сили, да вземем решения и да предприемаме действия, изтъкна по време на форума Стоян Теслаков – председател на комисията и депутат от ПГ Възраждане. Депутатът от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова каза, че на днешната среща няма представител на управляващата коалиция и допълни, че проблемите, изказани днес, които на пръв поглед са академични, се отнасят до целенасочена политика по отношение на съседните на България страни, които омаловажават българското малцинство на своите територии. Българската държава трябва да поеме курс към целенасочена политика за утвърждаване на правата и съществуването на българите в съседните държави, каквато политика в момента не съществува, допълни народният представител. Нейното предложение беше с приемането на бюджета стратегически да се развие и програма за утвърждаване и подпомагане на българите, особено в съседните държави.
Шопска народност и македонска народност няма и това трябва да го казваме навсякъде и дори без повод. Истината е на българска страна. Фалшификации на историята не бива да се допускат, изтъкна и депутатът от „Възраждане“ Ангел Георгиев. Бившият евродепутат Ангел Джамбазки посочи, че това е последователна политика на сръбската държава и припомни процеса на „шопизация“ в Косово и конвертирането на „южни шопи“. Джамбазки отново повдигна темата за сътрудничеството с Кюстендилската община, която е най-близо до Босилеград, и необходимото сътрудничество на битово ниво между двете общини, както и възможността за налагане на санкции по отношение на хора, които злоупотребяват и се възползват от темата.
Кметът на Кюстендил Огнян Атанасов също говори за проблемите, свързани със защитата на нашите сънародници от другата страна на границата, като образованието и спирането на достъпа до чиста питейна вода заради намиращите се в близост мини, които бълват отрови. „Ценим хората когато си отидат, а не когато имат нужда от нас“, посочи Атанасов.
Тук са майстори на митовете, които се размножават и всяка година стават все по-силни, изтъкна д-р Валентин Янев от сдружението „Западни покрайнини“. Той акцентира, че предстои представянето на четвъртия том на „Съдбата на българите от Западните покрайнини“, което ще се случи на 20 март в столичната библиотека. Първият том беше издаден преди 20 години.
