Сърбия четири месеца се тресе от студентски блокади и протести. В карнавална еуфория десетки хиляди студенти пеша, на велосипеди, с таксита и коли изминават стотици километри от град до град в стремежа си да окуражават населението и да го мобилизират да подкрепи техните искания:
1. Публикуване на засекретената документация за реконструкция на козирката на железопътната гара в Нови Сад която на 1 ноември миналата година се срина и уби 15 души;
2. Отхвърляне на обвиненията срещу арестуваните студенти;
3. Процесуиране на лицата които физически нападаха студентите и професорите;
4. Увеличаване на средствата за държавните университети с 20%.
Стотици хиляди младежи заливат площадите на големите сръбски градове, отдават почит на загиналите и бият режима в най-слабото му място – корупцията. Във всяка нормална държава техните легитимни искания щяха да бъдат изпълнени в срок от веднага. Само че в случая те разобличават корупционните схеми, уличават в престъпления високопоставени лица които се смятат за недосегаеми от закона и разрушават прогнилата система.
Отказът на режима да изпълни исканията на студентите, доведе до блокади на университети, стачки на училища, на адвокати, на земеделци и масови студентски протести каквито не е имало в новата история на Сърбия. В някои градове гражданите нахлуха в общините и нападнаха местните кметове. И въпреки това, Вучич неведнъж се закани, че „докато е жив“ няма да допусне властта да падне под натиска на протестиращите и обвини студентите, че с външна подкрепа провеждат „цветна революция“ и застрашават националните интереси на Сърбия.
Самият той започна да провежда контра-протести използвайки партийните структури на неговата Сръбска прогресивна партия и извозвайки с автобуси хора които за надница и сандвич трябваше да протестират срещу собствените си деца и да ръкопляскат на патриотарските тиради които денонощно повтаря по площадите и по медиите. В един момент Вучич подхвърли и козът за сепаратизма на Войводина опитвайки се по този начин да компрометира студентските протести и да пренасочи гнева на обществото от себе си, срещу тях. Това чудовищно разделение доведе до остра политическа криза за която никой не се наема да прогнозира как ще приключи.
Едно обаче е сигурно, паниката на Вучич си личи и то не само от лицето му. Най-напред започна да жертва пешките – бяха арестувани десетки лица под съмнения за корупция и кражби. Впечатлението е, че по този начин се опитва да отклони вниманието на обществото от приближените до него олигарси и престъпници.
Държавната Радио-телевизия на Сърбия, в един момент започна малко по-професионално да отразява студентските протести и Вучич публично обиди кореспондентката Лидия Георгийева от Ниш като я нарече „имбецил“. Този път ръководството остро реагира и поиска извинение от Вучич. Той се извини, но във втората част отново упрекна държавната телевизия в „непрофесионализъм“ и ръковоството се закани, че ще престане да отразява вички събития в които Вучич участва.
Малко след това започна пролетното заседание на Скупщината на Сърбия все едно нищо не се е случило. А на дневен ред беше не каквото и да е, а оставката на правителството. Скоро след това в пленарнарната зала се стигна до безредици и физически сблъсъци между опозиционните и управляващите депутати докато отвън се трупаха протестиращи студенти и граждани.
Напрежението нараства. Студентските протести засега все още са автентични и умело направлявани от удивителната младежка енергия и решителност да рестартират държавата на „фабрични настройки“. Цената която плащат никак не е малка – те рискуват собствената си лична и сигурноста на семействата си обявявайки се срещу един авторитарен режим, но рискуват и здравето си изминавайки пеша стотици километри. Рискуват и по една загубена година на университетита. И въпреки това, те досега успешно се съпротивляват на управляващите, специалните служби и опозицията, които през странични канали се опитват да се вмъкнат в студентското движение, да го разбият или да го използват за собствени цели.
Провокаторите си личат – от време на време в студентските шествия се промъкват шайкачи, четнически калимявки с кокарди, свещеници с кандилници и тамян и дори знамена на Донбас!? Младите, както и не малка част от опозицията също не са застраховани от влиянието на официалните мейнстрим медии.
След четири месеца Сърбия вече не е същата. Студентските протести обиколиха почти всички сръбски градове и пробиха страховата бариера. Сигналите които идват от Европейския парламент са окуражаващи за студентите. Но има и окуражаващи сигнали за Вучич от все по-изострената мждународна обстановка в която като че ли световните сили преразпределят влиянието си.
След като обиколиха почти всички сръбски градове, студентските протести и придружаващите ги граждани стягат обръча около Белград. Какъв е окончателния план засега още не се знае, но с оглед на това, че Вучич не иска да изпълни исканията на студентите, а студентите не искат да отстъпят, опасността от радикализация на протестите става все по-известна. Нито Вучич, нито студентите нямат ход назад.
Дори и да иска, Вучич не може да отстъпи не само заради зависимостите от миналото и от сегашната престъпна олигархична система. Той е заложник и на стратегическите цели на Русия и Китай на Балканите.
Студентите са заложили всичко на картата на победата. Ако загубят, вероятно ще последва разплата в кафкиански съдебни производства и обвинения за всичко още преди те да са се родили.
Едната страна трябва да отстъпи, независимо от цената.
Напрежението сред населението, опозицията и вътре в Скупщината на Сърбия показва, че развръзката наближава. Това се чувства и от видимата паника сред ония които години наред добре си поживяха за сметка на изборните манипулации недосегаеми за правосъдието.
Иван Николов
