Въпреки усилията на екологичните сдружения и намесата на двете държави България и Сърбия, стопанското дружество „Босил-метал д.о.о”, напук на забраната на Министерството на рударството и енергетиката на Р. Сърбия и образуваните досъдебни производства, продължава с рудодобивните дейности и флотацията на оловно-цинкова и медна руда, нейното отлагане извън одобреното експлоатационно поле и изпускането на силно токсични отпадни води в планинските притоци на река Драговищица.
В комбинация с каскадните мини-ВЕЦ-ове, биоразнообразието в Тлъминския регион вече е напълно унищожено. Застрашени са и речните и питейните води в няколко села. Въпрос на време е, кога отровната вълна ще премине границата и по течението на Драговищица, ще стигне до Струма. Или ще проникне в подземните резервоари на питейна вода от които се снабдяват селата в кюстендилската котловина и самият Кюстендил.
„Еко-Краище”, „Екобиоправда” и други граждански сдружения не престават да алармират институциите в двете държави и обществеността. Досега няма практически резултати, ако не броим това, че се създаде широк екологичен фронт от една страна, а от друга – лъсна безсилието на държавните институции да се преборят със своеволието и безобразията на „Босил-метал д.о.о” и неговите покровители в кметството, прокуратурата, правосъдието и политиката.
Нека да си припомним.
Стопанско дружество „Босил-метал д.о.о” за експлоатация на цветни метали, е регистрирано още на 20 юни 2006г. Първоначални законни представители са Владислав Алексеев и Андрей Морозов и после Миодраг Вукайлович и Генадий Назаренко. Собственик е британската компания МИНЕКО и тогавашната руска „Сбербанк”. Общинското управление в Босилеград настойчиво подпомага и насърчава „Босил-метал д.о.о” още от началото. В множество публични изказвания, кметът на община Босилеград Владимир Захариев, откриването на „Босил-метал д.о.о” политически експлоатира като собствено управленско постижение, обещава стотици работни места и го представя като стожер за процъфтяването и развитието на общината.
С решение на Министерството за рударство и енергетика от 27.11.2008г. и неговите по-късни изменения на „Босил-метал д.о.о” е разрешено експлоатирането на олово и цинк в находището Подвирове в с. Караманица.
С второ решение от 05.02.2010г. и по-късни изменения на Министерството на рударството и енергетиката му разрешава провеждане на рудодобивни дейности по Допълнителен рудодобивен проект за експлоатация на находището Подвирове в с. Караманица. В приложеното решение на Министерството на земеделието и околната среда на Р. Сърбия се твърди, че не е нужно да се прави оценка за въздействие на околната среда!? Приложени са и други разрешения от Завода за защита на паметниците на културата, Републиканската дирекция за водите, Министерството на вътрешните работи – сектор за извънредни ситуации, застрахователна полиса и пр.
Седем години по-късно, на 25.10.2017г. Министерството за рударство и енергетика на Р. Сърбия, издава решение с което на „Босил-метал д.о.о” разрешава изграждане на рударски обекти и провеждане на рудодобивни дейности съгласно Допълнителен рударски проект за Пилотно съоръжение за технологично изследване на флотационна преработка на мед, олово и цинк в рудните находища Подвирове и Поповица в село Караманица. Решението е ограничено по време – три години, и по обем – до 25 000 тона годишно. Дружеството се задължава да се снабди с разрешително за ползване, да провежда саниране и рекултивиране на почвата, да организира управление на отпадъците, експертен контрол, да се грижи за сигурността и здравето на хората и навременно да осведомява контролните органи за провеждане на рударските дейности. С административни хватки със сроковете с Българското министерство на околната среда и водите, отново е пропусната възможността да се направи оценка за въздействие върху околната среда на мината в с. Караманица в трансграничен контекст.
Мината започва да работи без да държи сметка за замърсяването на околната среда – отпадните води се изливат направо в планинските рекички, импровизираните хвостохранилища не могат да осигурят защита от течове на отровни вещества при силни дъждове и пролетно топене на снегове, често стават трудови злополуки в мината в които има и тежко пострадали работници поради липса на техническа защита и лоши условия за работа, за санация и рекултивация на почвата във и около мината няма и дума.
Междувременно, в Р Сърбия и Босилеградско се заформя силно екологично движение. Местните жители създават и първите екологични сдружения – „Екобиоправда” и „Еко-Краище” и започват да пращат писма до държавните институции и медиите в двете държави, да разобличават казуса в публичното пространство, организират се граждански протести, правят се лабораторни изследвания на водата и почвата. Съпротивата от страна „Босил-метал д.о.о.” и неговия покровител община Босилеград, или по-точно кмета Владимир Захариев, е жестока – сигнали в полицията, обява със забрана журналисти на ГЛАС ПРЕСС да не доближават мината, остри публични изказвания.
На 1 октомври 2018г. в организация на Сдружение ГЛАС в Босилеград се провежда кръгла маса за екологичните проблеми на територията на общината. Присътват представители на екологичните сдружения в Босилеград и България, политици, Генералното консулство на Р България в Ниш, зам.министър на екологичното министерство на Р България, експерти по рудодобив, представители на общината, и на самият „Босил-метал д.о.о”. От сръбска страна присъствието е символично. Дискусията и препоръките от кръглата маса са уличаващи и сериозни.
Изследването на проби от водата в лаборатория на Националния център за обществено здраве и анализи в София установи, че водата е с концентрация на олово – 46 пъти над допустимите норми, на манган – 23 пъти, на мед – 3 пъти! По следите на тия изследвания едно от най-популярните по това време предавания в България „Господари на ефира” излезе със серия разобличаващи предавания в началото на декември 2018г. Малко по-късно, на 26 декември 2018г. сдружение ГЛАС организира първия екологичен протест в Босилеград под мотото „Загубим ли природата, губим всичко”.
Никой не си взима бележка. Експлоатацията и флотацията на оловно-цинковите и медни руди в Караманица продължава. Планинските рекички стават пенливи и оловно сиви. Добитъкът в околните села не иска да пие водата. Концентрираната руда се складира в двора на бившата фабрика почти в центъра на Босилеград, после се товари в тежки камиони и се извозва. Отровният оловен прах пълзи над града и хората го дишат. Канцерогените заболявания се увеличават. Смъртните изходи също.
На 4 януари 2019г. сдружение ГЛАС организира втор екологичен протест. Община Босилеград и кметът Владимир Захариев плътно застават зад „Босил-метал д.о.о” и отговарят с контрапротести срещу собствените си граждани като изкарват миньорите срещу тях! Органите на МВР стоят наблизо и равнодушно гледат на протеста и контрапротеста организиран и одобрен в едно и също време на едно и също място!?
Битката продължава. Активистите от „Еко-Краище” непрекъснато обикалят района, държат проблемът отворен в социалните мрежи и непрекъснато алармират институциите и международните екологични организации.
През август 2020г. Учени от Химическия институт при Белградския университет под ръководството на научен съветник д-р Драгана Джорджевич в рамките на научен проект обикалят района и взимат проби от водата, почвата, седиментните утайки и силикатните корали в Краището. Изследванията на пробите продължават няколко месеца и след една година резултатите са публикувани. Те са поразителни – речните води и утайките покрай реката са безнадеждно отровени и то многократно над допустимите норми.
В такава атмосфера изтича тригодишния пилотен проект. На 17.02. 2021г. и „Босил-метал д.о.о” иска от Министерството на рударството енергетиката изменение на Решението за изграждане на рударски обекти и провеждане на рудодобивни дейности и разрешение за разширяване на експлоатационното поле и провеждане на нови рудодобивни дейности, но сега вече не като пилотен, а като работещ дългосрочен проект за копаене и флотационна обработка на оловно-цинкови и медни руди в находищата Подвирове и Поповица в с. Караманица.
Този път Министерството на рударството и енергетиката с решение от 13.05.2021г. отхвърля иска на „Босил-метал д.о.о” като се обосновава, че е изтекъл пробния период от три години на пилотния проект, че е изпълнен планът от 75 000 тона руда за технологично изследване на флотационна преработка на олово, цинк и мед в Подвирове и Поповица и че не са доставени исканите на 19.11.2020г. допълнителни документи за отлагане на произведената концентрирана руда.
„Босил-метал д.о.о” не спазва решението на Министерството на рударството и енергетиката на Р. Сърбия и продължава да работи.
Това предизвиква извънреден теренен инспекционен контрол на Републиканския рударски инспектор г-жа Зорица Вукадинович от 26.05. до 02.06.2021г. В протокола тя констатира редица нарушения и оценява работата на „Босил-метал д.о.о” като високо рискова. На 17.06.2021г. тя взима Решение с което се забранява на стопанско дружество „Босил-метал д.о.о” провеждане на рударски дейности по Пилотното съоръжение за технологично изследване на флотационна преработка на оловно-цинкови и медни руди в експлоатационното поле Подвирове и отлагане на междинните концентрирани руди извън експлоатационото поле.
„Босил-метал д.о.о” в лицето на директор Миодраг Вукайлович, обжалва Решението на Републиканския рударски инспектор, но без да приведе нови аргументи в своя полза. В безсилието си, той атакува решението на Републиканския рударски инспектор като „…следствие от шиканиращо поведение на отделни физически лица принадлежащи към организация с дискутабилно идеологическо определение, която, злоупотребявайки с правата си предизвиква неоправдани бюджетни и разноски на контролирания субект, но и нанася значителни вреди на инвеститора и отношенията между Р. Сърбия и Р. България”!?
Републиканския рударски инспектор отговаря с Допълнение към протокола за инспекционен надзор от 16.06.2021г. с което констатира, че контролираният субект не е доставил нови факти и документи и потвърждава решението за забраняване на дейността му.
Игнорирайки забраната на Републиканския рударски инспектор, „Босил-метал д.о.о” продължава да работи и до днес под маската на „провеждане на рударски дейности по Пилотното съоръжение за технологично изследване на флотационна преработка на оловно-цинкови и медни руди в експлоатационното поле Подвирове и отлагане на междинните концентрирани оловно-цинкови руди” в бившата фабрика в центъра на Босилеград.
На 10.06.2022г. Мнистерството за рударство и енергетика завежда дело срещу „Босил-метал д.о.о” и директора Миодраг Вукайлович пред Основната прокуратура във Владичин хан за стопанско престъпление.
На 14.06.2022г. директорът на „Босил-метал д.о.о” Миодраг Вукайлович с най-близките си сътрудници нападат с камъни екологичните активисти и ТВ екип на БНТ извън експлотационното поле на мината в с. Караманица, въпреки акредитационните легитимации издадени от сръбското Министерство на културата и информирането и застрашава живота и здравето на българските журналисти и екологичните активисти от България и Босилеград. На видео-записа се вижда как Вукайлович замеря с тежък камък м-р Бранко Митов и само по една случайност не го улучва в главата.
Случаят бе широко отразен в публичното пространство и бе образувано досъдебно производство, но само за „насилническо поведение” пред Основната прокуратура във Владичин хан. При изслушването си директорът Миодраг Вукайлович отново се защитава с аргументи от типа, че е жертва на хора с „фашистки и неонацистки определения”. Двамата потърпевши Димитър Димитров и Бранко Митов до момента не са изслушани.
Междувременно, евродепутат Ангел Джамбазки образува досъдебно производство пред Столична следствена служба за покушение срещу екипа на БНТ и екоактивистите от страна на Миодраг Вукайлович.
На 10.08.2022г. в Босилеград пристига Александар Йованович Чута, народен представител в Скупщината на Сърбия и неформален лидер на екологичното движение в Сърбия. С него идват и две сръбски ТВ екипи. В Босилеград той влиза в остър словесен сблъсък с Миодраг Вукайлович и кмета Владимир Захарийев който плътно стои до него. Посещава и мината в с. Караманица и дни наред в многобройни интервюта в сръбските медии споделя възмущението си от видяното и чутото в Босилеград.
Но… „Босил-метал д.о.о” продължава да работи до момента в който пиша тия редове. Провеждат се рудодобивни дейности, камионите извозват руда, пълнят се импровизираните хвостохранилища, отпадните води се изливат в притоците на река Драговищица, отлежават във водоемите на каскадните ВЕЦ-ове и поемат по течението на река Драговищица към Струма и Егейско море. Загубените човешки животи и заболяванията вероятно никога няма да бъдат точно установени. Вредите са огромни, а от обещаните ползи нищо не се случи.
Учудва наглостта и самочувствието на „Босил-метал д.о.о” и неговия директор Миодраг Вукайлович да не се съобразяват не само с исканията на протестиращите граждани на Босилеград, но и на компетентните държавни органи – Министерството за рударство и енергетика на Р. Сърбия.
Още по-учудваща е и наглостта на общинското ръководство в лицето на кмета Владимир Захарийев, който толкова години работи против интересите на собствените си избиратели, игнорира решенията на най-високите правителствени органи на Р Сърбия в която иначе се кълне на вярност и лоялност, и не на последно място, подлага на изпитание добросъседските сръбско-български отношения.
Но най-учудващо е безсилието на държавата, която не е в състояние, или просто не иска да приложи собствените си закони, над двама самозабравили се дерибеи които вече две десетилетия ни терoризират и стигнаха дотам, да ни замерят с камъни.
Вероятно в името на някакви печалби които се изливат в нечии частни джобове там някъде далече на Изток или на Запад.
За нас остава само пенливата оловно-сива вода на мястото на някогашните кристално чисти планински потоци, отровната кална утайка по бреговете на реките и камъните с които ни замерят.
Иван Николов
