Във фокуса

Корупцията, идеологията и студентския гняв

Корупцията убива, това е безспорно. Понякога бавно и мъчително, понякога брутално, масово и жестоко. Тя се храни със страхът на жертвите и се управлява от най-високите държавни служители в корумпираната и превзета отвътре Сърбия. В този смисъл, гневът на студентите е съвсем оправдан.

Но не става дума само за корупцията. Повече или по-малко, тя присъства във във всички общества. По големият проблем е несъстоятелната национална идеология и съответната „патриотична“ парадигма върху която тя вирее.

 Чудовището, което в изминалите десетилетия се хранеше с кръв в името на „националното обединение на всички сръбски земи“, сега започна да се храни с кръвта на собствените си поданици. Защото друго не знае и не може да прави. Военно-полицейските сили които десетилетия наред преследваха чужди народи и малцинства, сега преследват собствените си деца защото иначе се губи смисъла от същеествуването им.

Границата на търпението се взриви след падането на козирката на железопътната гара в Нови Сад и загиването на 16 невинни жертви. Това беше детонаторът който взриви сръбското общество и то избухна в масови студентски блокади и протести които продължават вече четири месеца. Исканията на студентите поставят Вучич в безизходна ситуация: ако публикува документацията за ремонта на железопътната гара, ще отиде в затвора защото корупционната верига води до него, ако не я публикува, пак ще отиде в затвора защото не я е публикувал.

 Корупционните сделки, довели до лошия ремонт с безобразно висока надценка, неспазването на елементарни строителни стандарти предизвикаха невинни човешки жертви, но и доведоха до разлом в който нито управляващите, нито студентите нямат път назад.

В най-масовите протести в историята на Сърбия протестиращите така и не можаха досега да се преборят за политическа и наказателна отговорност на корумпираните и некомпетентни управляващи.

Затова пък управляващите се опитват да стоварят вината за политическата криза върху протестиращите – били виновни за някаква „цветна революция“ финансирана отвън, за „политически преврат“, „нахлуване в институциите“, „национално предателство“ на Косово и Република Сръбска и пр.

Целта е да ги компрометират като „държавни врагове“ и да се пресметнат с тях. На 15 март т.г. в центъра на Белград те атакуваха студентите  с ултразвукови сонични оръжия закупени с парите на родителите им. Болниците бяха задръстени от пациенти оплакващи се от световъртеж, гадене и увреждане на слуха. На стачкуващите учители съкратиха заплатите. Обискираха офиси на НПО-та. Пребиваха и арестуваха студенти. Вучич, който отдавна прекрачи конституционните си правомощия, се закани не само на протестиращите, но и на прокурорите  и полицаите. С това още повече „напомпа“ напрежението което всеки миг може да експлодира и да доведе до непредсказуеми последствия.

Място за шега няма. Това са същите хора, които от трибуната на Скупщината се заканваха, че ще убиват по „сто мюсюлмани за един сърбин“, които обстрелваха и унищожаваха Вуковар, Сараево, Дубровник и които етнически прочистваха Косово от албанци и им заравяха труповете близо до Белград или ги изгаряха в пещите на „Мачкатица“. На хора с такива възгледи нищо не им пречи да го направят и срещу собствените си граждани които ги замерят с яйца.

Демокрацията е застрашена. Гражданите и техните избраници са си разменили ролите. Вместо гражданите да контролират управляващите, управляващите със сила искат да контролират гражданите. От тук нататък има само два изхода. Единият е победа на гражданите и демокрацията, а другият е победа на управляващите и тиранията.

Безотговорността и чувството за недосегаемост  отдавна са част от начина на мисленето и поведението и то не само в Сърбия. Видяхме го и на примера в Северна Македония, която иначе изцяло е устроена по сръбски модел. Освен че убива, корупцията се мултиплицира и си създава собствена „патриотична“ културна среда в която да може да вирее. Корупцията, кражбата на обществените ресурси и жертвите се покриват със свръхпатриотични лозунги. С тази цел, медиите и социалните мрежи денонощно ни заливат със страх, насилие, кражби и убийства като нещо най-естествено и нормално.

Политическото говорене е пресметнато за произвеждане на омраза и насилие към опонента и страх сред обикновените хора. Другият, различният, опонентът, е враг, национален предател, който трябва да бъде унижен или унищожен с всички средства и на всяка цена.

Пропагандните национални телевизии денонощно бълват агресия и примитивизъм. Никой не държи сметка, че от другата страна на екрана са недораснали деца, тинейджъри и всякакви хора с множество проблеми които всеки момент могат да поискат да излезнат от анонимността и да станат „славни“ по социалните мрежи с десетки хиляди лайка!

Добре е, че студентите направиха невъзможното – пробудиха надеждите и освободиха хората от страхът. Тече процес на изграждане на нови обществени нагласи и ново политическо мнозинство.

На моменти проблясва надежда, че е възможно отрезвяване и преосмисляне на националната идеология на модерни основи. На моменти надеждите биват попарени. Протестите за опазването на сградата на бомбардираният Генералщаб като „културна ценност“, изживяването като „невинни жертви на несправедливата НАТО- агресия“ показват, че сръбското общество не си е направило равносметка.

Ефикасна борба с корупцията е възможна само в демократично и добре подредено общество. Общество в което виреят старите национални идеологии за прекрояване на граници, национално обединение и еднопартиен монопол, не може да живее без корупция.

Иван Николов

Иван Николов

Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“
Back to top button
>