За десетина дни седем журналисти в Нови Сад получиха закани. Двама от тях, Ана Лалич Хегедиш и Динко Грухонич, лидери на Независимото дружество на журналистите във Войводина вече дни наред са подложени на медиен линч който много напомня съдбата на убитите журналисти Славко Чурувия, Милан Пантич и Дада Вуязинович.
Освен графити по улиците и входовете на жилищните кооперации в които те живеят, запалени националистически активисти на управляващата партия и даже депутати от трибуната на Скупщината на Сърбия се упражняват по патриотизъм за тяхна сметка, излагайки живота им на опасност.
При това, става дума за популярни и изключително компетентни професионалисти и интелектуалци. Динко Грухонич е преподавател по журналистика на Университета в Нови Сад, редактор на изследователсто-аналитичен център VOICE, програмен директор и бивш председател на Независимото дружество на журналистите във Войводина, шеф на кореспондентското бюро на агенция БЕТА, зам-редактор на граждански портал „Автономия“ и пр.
Ана Лалич Хегедиш произлиза от хърватско семейство с двайсет години журналистическа практика и множество критични статии към сръбският национализъм и Сръбската православна църква.
Всичко ескалира с видео-монтаж на извадени от контекста думи и изречения на Грухонич на миналогодишно изказване на хърватския фестивал REBEDU в Дубровник, с които той бе обвинен в симпатии към коменданта на конц.лагера в Ясеновац Динко Шакич. Истинската причина всъщност са неговите критични становища към сподвижниците на войнстващия сръбски национализъм.
Обвиненията срещу Грухонич са класически – предизвикване на расова, религиозна и национална омраза и нетърпимост, заговаряне на сепаратизъм във Войводина и пр. Крайната цел е неговата лична дискриминация, дехуманизация, компрометиране, изхвърляне от университета, от публичното пространство а по възможност и от самата Сърбия.
Розовите телевизии и жълтите вестници, с подкрепа на най-високите държавни органи дни наред водят хайка срещу тнр. родни предатели, чуждестранните агенти, критични интелектуалци и пр. набедени виновници и врагове на Сърбия. Целта е да се насъска обществото срещу тях за да замлъкнат или да напуснат страната завинаги.
На удар са и Миливой Бешлин, Томислав Маркович, Зоран Кесич, Теофил Панчич, Бобан Батричевич, Андрей Николаидис и др. – всички известни с критиките си срещу управлението на Александър Вучич, антивоенните становища и съпротивата срещу милитаризма на Сръбската православна църква.
Известната сръбска интелектуалка, гражданска активистка, журналистка и политик Аида Чорович бе подложена на медиен линч след като в центъра на Белград хвърляше яйца срещу графит на генерал Ратко Младич, осъден от Трибунала в Хага за геноцид и престъпления срещу човечеството. Тя най-напред бе арестувана, а впоследствие и осъдена с парична глоба, която тя отказа да плати и предстоеше да влезе затвора за излежаване на наказанието ако нейни приятели и симпатизанти не бяха събрали пари за глобата.
Независимите журналистически сдружения във Войводина и Сърбия, част от академичната общност, студентските организации и международните журналистически организации, но и високопоставени представители на европейските институции в Брюксел категорично застанаха на страната на преследваните журналисти. Няма никакво съмнение, че този случай все повече ескалира и може да се превърне в опасен прецедент за ограничаване на свободата на словото и преследване на опонентите сред университетските преподаватели и ограничаване на автономията на университетите. Репресивното отношение към инакомислещите беше констатирано в доклада на Европейската комисия и в доклада на Freedom House.
Отбелязването на 25 години от бомбардировките над Съюзна Република Югославия показа, че Сърбия като че ли е замръзнала във времето. В студиата на националните телевизии надълго и нашироко се изказваха доказани и осъдени военнопрестъпници. Риториката им беше същата като в навечерието на бомбардировките. Никакъв опит за критично преосмисляне на миналото и поставяне на въпроса за собствената отговорност. Сърбия все още се изживява като невинна жертва, а международната общност като виновник. Отношението към войната, престъпленията и престъпниците продължава да се вмества в рамките на общоизвестните пропагандни клишета и премълчаване на нежеланите факти. Управляващите и опозицията взаимно си оспорват властта, но не и начина на мислене и управление. Всички искат да върнат Косово в рамките на Сърбия и никой няма идея какво ще правят с албанците които с цената на живота си доказаха, че не искат това и че огромна част от света е на тяхна страна.
Журналистите, които по принцип не само отразяват, но и формират общественото мнение, в Сърбия са подложени на хайка ако не следват опорните точки спуснати отгоре. Всеки опит да се спори с официалната политика и властимащите, е израз на отчаяние и безнадеждност и ги излага на рискове и опасност за живота. А това води или до пълен контрол на свободата на словото и ограничаване на демокрацията, или до всеобща съпротива. И в единия, и в другия случай предстои още по-силно разделение и обществено напрежение.
И накрая, ако независимите журналисти и интелектуалци са подложени на такъв натиск в големите университетски центрове и културни средища каквито са Белград и Нови Сад, тогава какво остава за провинцията и малките редакции на печатни и електронни медии които периодично проблясват и угасват в малките градове? Или за журналисти и интелектуалци които се опитват да пишат и говорят по недосегаемите теми от името на граждани, еко-активисти и национални и други малцинства оказвайки съпротива на местните несменяеми деребеи които се превърнаха не само в частни собственици на партии, бизнеси и общини но и на душите на хората?
