Роден е на 23 октомври в с. Груинци, Босилеградско през 1885 г. Неговото рождение сякаш е белязано от две големи събития в българската история – няколко седмици преди Съединението на Княжество България и Източна Румелия и десетина дни преди началото на Сръбско-българската война.
От днешната дистанция от време, можем да кажем че е бил безспорен духовен водач на българите в Западните покрайнини роден на Босилеградска земя.
Представянето на човека и твореца Емануил Попдимитров е твърде сложна задача както по отношение на пътищата на живота му, така и поради големия обем и жанрова многопосочност на творческия му диапазон.
След Първата национална катастрофа и Ньойския договор който разделя родното му село на две, той не може да остане безучастен и активно се включва в защита на българското малцинство, дори оглавява Върховния комитет за бежанците и участва като негов официален представител в редица международни форуми.
За кратко (1906 ) е студент в Софийския университет, специалност философия, след това изучава литература в Монпелие, Франция (1907 г.), завършва философия и литература в Швейцария (1912 г.), участва в Първата световна война като преводач на Южния Солунски фронт, учителства в Лом, Хасково, Казанлък, Кюстендил, а от 1923 до смъртта си през 1943 г. е частен доцент в Катедрата по сравнително литературознание в Софийския университет.
Като творец се изявява в сферата на поезията, белетристиката, драматургията, хумора, пише произведения за деца, автор е на много статии и студии с научни изследвания, литературна критика, полиглот е – превежда от сръбски, френски, немски, италиански, руски, норвежки, турски, унгарски, румънски, латински и др. езици. В периода 1931 – 1938 г. събраните му съчинения излизат в 15 тома.
Многообхватното му творчество обаче не може да бъде причислено към изчистените форми на едно от характерните за 20-те и 30-те години на ХХ век литературни направления, защото съчетават в своя художествен свят елементи на символизма, експресионизма, футуризма и реализма.
Дейността му на правозащитник на българите в Западните покрайнини дълги десетилетия е била нарочно забравена и потисната в името на идеологическите догми и фалшиви добросъседски отношения между Югославия и България след Втората световна война. В крайна сметка, историята се произнесе в негова полза – освен забележителен творец оставил трайни следи в българската литература той е и безспорен лидер на българското национално движение в Западните покрайнини между двете световни войни.
