Вицепрезидентът Илияна Йотова връчи днес покана от президента Румен Радев до сръбския му колега Александър Вучич да посети страната ни до края на годината, предаде от Цариброд (Димитровград) специалният пратеник на БГНЕС Пламен Йотински.
Поканата е връчена на Никола Селакович, генерален секретар на сръбския президент.
Вицепрезидентът пристигна в Цариброд за откриването на бюст-паметник на Христо Ботев пред едноименното училище в града, намиращ се на 5 км от границата с България.
„За мен беше огромна чест да бъда днес в Димитровград и да открия този паметник на един голям герой, поет и революционер, борец за свобода не само на България, но и на балканските народи“, каза Йотова пред бюста на Ботев.
Цариброд очакваше с всекидневно спокойствие визитата на българския вицепрезидент. Петнайсетина минути преди пристигането на Йотова работници демонтираха указателната табела, намираща се на пл. „Зоран Джинджич“. За малко знакът беше пред входа на общината. Любопитното беше, че указателните табелки за Белград и Сараево се четяха ясно. Но тези за Скопие и София трябваше да бъдат търсени, буквално с лупа.
Докато чакаха пристигането на официалните лица, учениците от „Христо Ботев“ оживено си бърбореха – на сръбски. В училището няма паралелка по български – не ги записват родителите им. След пристигането на Йотова, Селакович и другите членове на делегациите, децата зарадваха очите и сърцата на присъстващите с прочувствени рецитали на произведения на бележития български поет.
След като обсъдиха двустранните отношения и перспективите за двустранно сътрудничество, представителите на българските и сръбските власти отидоха да открият паметника на Ботев. В обръщението си към мнозинството – предимно деца от училище „Христо Ботев“, Селакович отбеляза пътя на Ботев като поет и революционер, който „не дочака свободата“. Секретарят на сръбския президент подчерта, че „българският и сръбският народи са обвързани от вековната борба срещу окупатора“. Това прозвуча обнадеждаващо, но и малко не се вписа в казаното от Вучич в края на март. Тогава кандидат-президентът на Сърбия, в което не звучеше национално помирение между българи и сърби, споделяне на европейски принципи и членство на Сърбия в ЕС. Според Вучич „Топлишкото въстание е единственото въстание срещу тиранията по време на Голямата война“ срещу „хилядократно по-силен враг и най-голямата военна сила по това време“. Героизирайки местното население и сравнявайки го с известни имена от косовската митология, Вучич отново извади закръглените цифри от сръбската историография за жертвите на „българските окупатори“, които били избили 3 500 сърби във Враня, 3 000 в Сурдулица, 100 убити сръбски свещеници в Нишка област и 8 000 уморени от глад. Освен това били изгаряли сръбски книги, забранявали сръбският език и писмо, разстрелвали сръбските свещеници, довеждайки на тяхно място български и дори „сменявали сръбските с български икони“ (?!).
Днес Селакович подчерта, че правителството на Сърбия е отделило 1 млн. евро за ремонта на училището.
Българският вицепрезидент изрази задоволството си от факта, че и на Балканите нещата могат да се развиват бързо. Тя имаше предвид, че направи първата копка за паметника на Ботев през май, а днес вече монументът е факт. „Даже ние самите не предполагахме, колко бързо ще се реализира този паметник“. Докато Йотова говореше на множеството, едно от момичетата, които изнесоха рецитала, припадна от жегата и силното слънце.
Йотова отправи три послания. Първото беше към официалните власти на Сърбия. „Конституцията и законите на вашата страна дават големи права на малцинствата и на българското малцинство: правото на образование на роден език. То е постановено в редица документи, но най-важното е желанието на една страна да даде това право, правото на вероизповедания, на медии. За нас ще бъде много важно, ако следващата година децата тук имат възможност и в предучилищна възраст да изучават майчин език“. Вицепрезидентът каза, че „чакаме с нетърпение новия ви закон за медиите, където ще има много по-голяма възможност да има медии на майчин език“.
Второто послание беше към учителите. В него се подчерта, че българският език е един от официалните на Европа. И изучаването на български от децата им дава големи възможности.
Третото беше към учениците. „От начина, по който говорите моя език, от начина, по който познавате историята, биографията на Христо Ботев и най-вече от вашето вълнение, което прочетох в очите ви, как рецитирате Ботевите стихове, няма начин. Оттук нататък, когато искате да влезете в това училище, вие ще виждате бюста на Ботев. Четете стиховете, защото ще ви научат за много неща от живота“.
След училище „Христо Ботев“ Илияна Йотова отиде в гимназията „Св. Св. Кирил и Методий“. Само дето училището се казва така, но на табелката на входа му просто пише „гимназия“ на сръбски и български.
След приключване на кратък разговор с учениците – в гимназията, за разлика от „Христо Ботев“ – има паралелки на български, вицепрезидентът се спря пред очакващите я журналисти. На въпрос на БГНЕС какво конкретно прави България за съживяване на икономическото положение в Западните покрайнини, Йотова отговори, че София „има информация, че не навсякъде, но някъде“ местните власти оказват спънки пред българския бизнес за навлизане в сръбската икономика в тези региони.
Йотова и Селакович положиха венци пред Паметника-костница от Сръбско-българската война на Нешков връх, след което българският вицепрезидент посети храм „Св. Димитър“.
БГНЕС
