В „Държавен вестник на Р Сърбия от 20 юни т.г. бяха публикувани третите поред, изменения и допълнения към Закона за националните съвети на националните малцинства.
Да припомним, с този закон в Р Сърбия се регламентира положението и пълномощията на националните съвети на малцинствата с които те, по презумпция, участват в решаването или сами решават по въпросите в областта на образованието, информирането и официалната употреба на малцинствените езици и писма с цел осъществяване на колективните права на малцинствата.
В измененията и допълненията към този закон има значителни новини с които (уж) се цели да се премахне досегашната политизация на националните съвети и конфликта на интереси от които най-много страдаше Националния съвет на българското малцинство, поради смесването на политическата и изпълнителната власт с управлението на националния съвет.
Този път, в член 7а от споменатия закон изрично е казано, че „Председател на националния съвет и член на изпълнителния орган не може да бъде член на управляващ орган на политическа партия каквито са председател, зампредседател,изпълнителен орган и пр.
Председател на националния съвет и член на изпълнителния орган не може да бъде избрано или назначено лице в държавен орган, покрайнински орган или орган на местното самоуправление който, в рамките на своите правомощия, решава по въпроси които се отнасят за работата на националните съвети.
С избирането или назначаването по ал. 1 и 2 от този член, се прекратява мандата на председателя на националния съвет, или членство в изпълнителния орган.
Прекратяването на мандата на председателя на националния съвет или членството в изпълнителния комитет, националния съвет констатира на първото следващо заесдание след получаваенто на известието за настъпилите причини по ал. 3 от този член.“
Това на практика означава, че мандата на председателя и на зампредседателя на Националния съвет на Българското малцинство Владимир Захариев и Стефан Стойков е престанал по силата на закона и това трябва да се констатира на първото заседание на националния съвет.
Това заседание все още не е проведено.
И не само това. По силата на същият този закон, те като кмет и зам.кмет на община Босилеград, при това и като лидери на политическа партия, никак не биха могли да бъдат избрани в следващият Национален съвет на българското малцинство които ще се проведат наесен. В интерес на истината, новият закон е затворил националните съвети и за лидерите и членовете на изпълнителните органи на досегашните малцинствени партии. Предстои да се разбере как това нещо ще се отрази на политическият живот на малцинствата и кой всъщност ще поеме техническата организация на изборите за Националните съвети. Според сегашният закон изглежда, че единственият изход са инициативните граждански комитети!? За самите избори отговаря Републиканската избирателна комисия или по-точно, нейните органи в общините. Кой ги назначава, все още не е ясно. И накрая, не и на последно място по значение – кой ще плати сметките за провеждането на изборите. На нашите географски пространства, за съжаление, на избори не се ходи заради убеждения.
Въпреки че спазването на закона не е най-силната страна на досегашния председател на Националния съвет на българското малцинство, с тия промени вероятно ще приключи дългогодишната агония на нескопосаният Национален съвет на българското малцинство, през която той се превърна в частна собственост на кмета Захариев. Той (и не само той) не успяха да се справят с нито една от четирите малцинствени задачи които законодателят беше вменил на Националните съвети – образование, информиране, култура и официална употреба на български език и писмо.
Какво предстои оттук нататък?
На 21 юли Министерството за държавно управление и местно самоуправление излезе с призив към принадлежащите към националните малцинства да се регистрират в отделен избирателен списък за да могат да избират и да бъдат избирани на изборите за национални съвети на националните малцинства.
За записването е нужно да се подаде декларация в общината по местоживеене или местопребиваване, което означава, че без личен ангажимент и поета отговорност на принадлежащите към националните малцинства, те няма да могат да упражнят избирателното си право.
Колко обаче са национално осъзнатите и мотивирани българи в Р Сърбия които са готови да положат лични усилия, за да изберат един орган който през последните петнайсет години си проигра доверието с неспособността да решава и прилага правата заложени в сръбската конституция, е отделен въпрос.
Има и редица други неизвестни поради които все още не е ясно как ще се проведат изборите и какъв ще бъде следващият Национален съвет на българското малцинство. Независимо от желанието на законодателя, политизацията на Националните съвети няма как да се избегне. Засега по всичко личи, че ще попаднат под влиянието на управляващата партия. А това няма да е в полза на решаване на проблемите които застрашават българското малцинство, и на това което публично казаха и поеха като ангажимент президентите Вучич и Радев в Белград и Цариброд.
Иван Николов
