Съобщение за медиите по повод нападките на Сръбската православна църква срещу подписването на Платформата за защита на правата на българското национално малцинство в Сърбия
Демократичния съюз на българите приветства подписването на Платформата за защита на правата на българското малцинство в Сърбия на 15 юли 2013 година в Ниш. За пръв път в историята на българите в Западните покрайнини, въпреки официалната политика на разделение и противопоставяне на българските организации, бе постигнат консенсус и бе подписан един съвремен, балансиран документ настанал в резултат от демократичния диалог между Националния съвет на българското малцинство и българските национални малцинствени партии и граждански сдружения.
След подробен и всестранен анализ на сегашното катастрофално положение на българското малцинство, отчитайки новите геополитически реалности на Балканите и в Европа, участниците в диалога се обединиха около визията за европейско решение на наследените от миналото проблеми застрашаващи националната и културна идентичност и екзистенцията на българите в Западните покрайнини.
Членството на България в ЕС и кандидатурата на Сърбия за еврочленство, предполагат споделяне и прилагане на дело на общоприетите и задължителни за всички страни членки на ЕС принципи и ценности за правата на човека и правата на малцинствата, отворени и прозрачни държавни граници и стопанско развитие на районите населени с българи. ДСБ очаква Платформата около която се обединиха Националния съвет на българското малцинство, партиите и гражданските сдружения да залегне в предстоящото Споразумение за добросъседство между България и Сърбия, а в процеса на преговорите да бъдат решени сегашните проблеми на българското малцинство съгласно модерната европейска практика. От това ще спечели не само българското малцинство, но и ще ускори членството на Сърбия в ЕС. Реализацията на Платформата изцяло ще зависи от това дали Сърбия и България искрено желаят да станат истински европейски държави.
Именно заради това, ДСБ внимателно следи нападките срещу Платформата които разпространяват говорителите на крайния радикален великосръбски национализъм намерил убежище в Църковно-общинското настоятелство на Сръбската православна църква в БосилеградЗасегнати от това, че в Платформата се настоява за изпълняване на препоръките на Консултативния комитет по Рамковата конвенция за защита на правата на националните малцинства и на Европейската комисия против расизма и дискриминацията на Съвета на Европа по отношение на правото на вероизповедание на българското национално малцинство в Република Сърбия; промяната имената на църквите като част от културно-историческото наследство на българското национално малцинство, самонастаняването на служители на Сръбската православна църква и осъществяване на правото на вероизповедание на български език съгласно каноните на Българската православна църква, Църковно-общинското настоятелство излезе със съобщение публикувано на сайта на Църковна община Босилеград.
В това крайно политизирано съобщение, което авторът дори не е имал смелостта да го подпише, Църковно-общинското настоятелство в Босилеград настъпва от позициите на познатата антибългарска, денационализаторска и сърбизаторска политика срещу българите.
Църковнообщинското настоятелство в Босилеград безсрамно лъже, че се грижи за паметниците в Босилеградско. Малкото оцелели български паметници са запазени благодарение на усилията на българските партии и сдружения и добросъвестни граждани. Дори паметникът в двора на църквата в с. Божица, който авторите на съобщението безочно сочат като пример за грижата на СПЦ за българските паметници, дълги години е бил бутнат и отново е повдигнат от местни жители. СПЦ, противно на всички християнски и вселенски канони, въпреки схизмата на Цариградската патриаршия срещу Българската православна църква и българския народ, десетилетия наред провежда „превъзпитание” на над сто хиляди българи превръщайки християнската им вяра в средство за политическа доминация и ограбвайки безценни икони от българските църкви и манастири – дело на Димитър Зограф и сърбизиране на най-големия български светец „Св ИванРилски Чудотворец”. Унищожаването и забравянето на войнишките гробища от времето на Балканската война е нецивилизован опит да се скрие и фалшифицира историческата истина като неделима част от нашето българско национално самосъзнание. Примерът с унищожаването на гробовете на българските офицери, които противно на всички военни конвенции, престъпно са растреляни в Босилеград на 28 юни 1913 година е показателен пример за това. С тази цел, говорителите на радикалния великосръбски национализъм, преоблечени в църковни одежди, се опитват да променят нашето българско самосъзнание с псевдонаучни и политикантски спекулации за „шопска нация”, (за която намират „научно доказателство” и в това, че сме обичали „шопска салата”)?!
Престъпното оспорване на българската национална принадлежност на българите в Западните покрайнини се води и в „дискусиите” на фейсбук страницата на кмета на Босилеград Владимир Захариев. Там (използвайки опита със създаването на македонизма), лица с фалшиви профили, развиват тези за „кодификация” на шопския език като основа за създаване на „шопска нация”, публикувана е картата на „шопите” която идеално съвпада с великосръбските мечти за овладяване на български земи. Стига се дори дотам да се оспорва съществуването на българския народ.
Имайки предвид теократичното единство между СПЦ и Демократичната партия на Сърбия на д-р Воислав Кощуница, чийто подръжник е и кмета Владимир Захариев, става ясна десетилетната политика на национална асимилация (сърбизация) и обезлюдване на районите населени с българско население в Сърбия.
Острите реакции срещу Платформата за защита на правата на българското малцинство са насочени срещу разобличаването на вековната денационализаторска политика срещу българите и усилията да се намери европейско решение за спасение и развитие на българското малцинство в Сърбия.
ДСБ призовава подписниците на Платформата да запазят единството си и заедно с политиците в София, Белград и Брюксел да продължат усилията си за безусловно спазване на правата и всестранно развиите на българите в Западните покрайнини.
Драголюб Иванчов
