В първата половина на 19 век българите в Османската империя са в духовно отношение зависими от гръцкото духовенство, от гръцките училища и храмове и в очите на чужденците минават за „елини”.
Според Първата Гръцка Конституция /член 2/ от 1862 г. всички вярваши в Христа са елини: „Всички жители на Гърция, които вярват в Иисуса Христа, са елини”.
Това е смехотворно, защото и всички мюсюлмани в Гърция вярват в Иисуса Христа /в Корана отбелязан с арабското име Иса/.
Но щом започва Българското народно Възраждане и особено след като се прокламират свободата на вероизповеданието на християни, на езика и на другите народности чрез Хати-Шерифа от 1839 г и Хати-Хумаюна от 1856 г. елинизма сред българите бързо изчезва.
През 1870 г. българите се отделят от гърците като учредяват автономна Българската Екзархия със Султански ферман / Ираде / от 28 февруари 1870 г. Българската Екзархия според Султанския ферман е подчинена на Цариградската Патриаршия.
Султанският ферман за образуване на Българската екзархия
В член 10 от фермана се очертава духовният кръг на Българската Екзархия, а с параграф 2 на същия член се разрешава и други епархии да бъдат признати за български, ако най-малко 2/3 на християнското население в нея го желае. За да се потвърди това желание се избира плебисцита като най-демократично средство.
Това е Първия исторически факт на допитване за волята на балканското население под владичеството на турците.
През 1871 година, след 12 годишен упорит труд, в Цариград излиза първият превод на Стария и Новия Завет на книжовен български език. Това става преди Сърбия, преди Черна гора и е 5 години преди Русия да издаде свой съвременен превод.
Отпечатват се 36000 копия в 2 формата.
Относно този превод на Библията Иван Вазов пише:
“Преводът на Библията на съвременен български език от Американската мисия беше епоха на Възраждането, просветата и езика на българския народ.”
Стоян Михайловски: “Българският превод на Библията е най-грамотната книга, що имаме в езика си.”
Болшинството българи знаят, че Стоян Михайловски е автор на текста на “Химн на Кирил и Методий”, но малко известен е фактът, че мелодията с малки изменения, е заимствана от евангелска хвалебствена песен.
На 11 май 1872 г., празника на Св. Св. Кирил и Методий, екзарх Антим I в съслужение с трима владици отслужил тържествена служба във Фенер, в края на която прочел акт, с който се провъзгласява възобновението на Автокефалността /независимостта / на Българската православна църква.
В отговор, гръцките духовници още на 13 май 1872 г. свикали Патриаршески събор в Цариград, на който екзарх Антим I бил низвергнат, митрополитите Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански, а Иларион Макариополски бил предаден на вечна анатема и на огнена геена. Но след като видяла, че това изобщо не смутило българските църковни дейци, Цариградската патриаршия подготвила и свикала на 29 август 1872 г. голям гръцки църковен събор, който на 16 септември с. г. провъзгласил БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ЗА СХИЗМАТИЧНИ.
„Ние порицаваме, осъждаме и заявяваме като противно на учението на Евангелието и на свещените канони на блажените отци етнофилетизма, или-же расовите различия и националните спорове в лоното на църквата на Иисуса Христа.”
Защо точно на 16 септември православните гръцки фанариоти обявиха България и Българския народ за снизматици?
На 16 септември се почита българския светец от знатен търновски род Св. Киприан Цамблак Чудотворец (1389—1406), – Киевски митрополит и на цяла Рус, единственниият от митрополитите на Владимиро-Московска Рус от XIV век, който не се подчини на властта на Златната орда.
Св. Киприан е пръв Патриарх и обединител на цяла Рус и създаде Руската федерация на основата на християнството.
Сърбия и Русия създават фалшификацията, че Св. Киприян Цамблак Чудотворец е СЪРБИН.
На православен сайт от Руската Православна църква /Православие Ru/, виждаме, че на 16 септември се пее ТРОПАР на светителя КИПРИАНА, митрополит Московски.
В него се пее, че Киприян „ОТ СЕРБСКИЯ ЗЕМЛИЙ ПРОИСШЕД/”.
И освен това – в Православно Византийско песнопение „КОНДАК СВЕТИТЕЛЯ КИПРИАНА МИТРОПОЛИТА МОСКОВСКАГО” се пее , че Киприан е сърбин.”
“Премудрий учитель сербское воспитание, русское процветение.”
Ние бихме могли да приемем, че това е някакво недоразумение, което „сестринските” нам православни църкви – Руската и Сръбска мигом ще променят, щом бъдат уведомени за това от Българската Православна църква.
Но аз не мога да повярвам на очите си, когато в сайта на БПЦ, намирам абсолютно същият Тропар на св. Киприян, в който на чист БЪЛГАРСКИ ЕЗИК СЕ ПЕЕ, ЧЕ КИПРИАН Е СЪРБИН.
И дори най-долу е пояснено, че Сръбският произход на Киприян е ИСТОРИЧЕСКИ НЕВЕРЕН ФАКТ.
Българската Православна църква „слави” Бога с лъжливи песни
Не бих искал да бъда груб, но подобно робско поведение граничи с безумие!
Винаги съм се чудил, защо Ботев е толкова груб към Православието:
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
Но вече започвам да го разбирам. Да знаеш Истината и да търпиш да те унижават. И да унижават целия Български народ, Българската Православна църква, най-известния търновски род – ЦАМБЛАК… Да не предприемаш никакви действия срещу лъжата, а напротив – сам да я възпяваш на български език в тропар към Бога…
Има ли България нужда от подобна „православна” църква?
И не само това…
При посещението си в Бългаиря, Вселенския Патриарх Вартоломей в словото тост се обърна неколкократно към Българският Патриарх Неофит с „ВАШЕ БЛАЖЕНСТВО”, а не с „ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО“, както е прието по канон.
Вартоломей се самозабрави, като унижи нашия Патриарх, държа се с него като подчинен въпреки, че според канона – Вартоломей е само пръв сред равни. Вместо да се напомни на грубиянът какви са реалностите, се случва точно обратното – Вартоломей е удостоен с почетното научно звание „Доктор хоронис кауза“ от ръководството на БАН. А на официална церемония Президентът Росен Плевнелиев отличава патриарх Вартоломей с най-високата държавна награда – Орден „Стара планина“ – I-ва степен.
Рецица престъпления срещу българският народ са извършени точно от тези три „сестрински” православни държави – Руска, Гръцка и Сръбска, подкрепени от Българската екзархия, в момента на вдигане на схизмата от Българският народ и Българската екзархия.
С Окръжно № 52 от 4 януари 1945 г. Отечественофронтовското правителство разрешава провеждането на Екзархийски събор.
На 21 януари 1945 г. е проведен Екзархийски събор и е избран третия български Екзарх. А Екзарх България не е имала след смъртта на Екзарх Йосиф I през 1915г.
На същият този 21 януари 1945 г. Съветското ръководство извиква Кимон Георгиев, Антон Югов и Трайчо Костов в Москва, където е югославска делегация начело с Моша Пияде, за да изглади противоречията за създаването на Балканската федерация. В разговорите участват Георги Димитров и Сталин.
На първи февруари 1945 година Правителството на Отечествения фронт, чрез т.нар „Народен съд“ осъжда на смърт тримата регенти на Царство България, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата, управлявали страната 1941 г. до 9 септември 1944 г., – управляваща духовна и светска прослойка, за които Българската Екзархия се е молила пред Бога, 67 депутати от ХХV Обикновено народно събрание и 47 генерали и висши офицери от Българската Армия. Присъдите са изпълнени още същата вечер.
На 22 февруари с.г. бил издаден специален “Томос” от страна на Вселенската патриаршия, в който четем:
„Затова, когато Църквата в границите на богохранимата Българска държава, която свише и искони е била свързана с нашата Св. Велика Цариградска Църква чрез особени духовни връзки и дълги векове е оставала под непосредствената каноническа зависимост от нашия Светейши Апостолски и Патриаршески Вселенски Престол, помоли с горещо писмо да бъде причислена към сонма на останалите Православни Автокефални Църкви, …”
Тук разбираме, че с горещо писмо е помолила „Църквата в границите на БОГОХРАНИМАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА.
“ние благославяме автокефалното устройство и управление на Св. Църква в България, като определяме тя да бъде наричана “Св. Православна Автокефална Българска Църква” и бидейки отсега нататък призната наша духовна сестра, да управлява и урежда своите работи независимо и АВТОКЕФАЛНО според реда и суверенните права на останалите Православни Автокефални Църкви, признавайки за своя върховна църковна власт Свещения Синод, който е съставен от архиереи и има сега за Предстоятел Блаженейшия Митрополит на София и Екзарх на цяла България”.
Така през февруари 1945 г. диоцезът на Българската православна църква e свит само в държавните граници.
Абсолютно същият извод се прави и на интернет страницата на Българската Православна Църква с днешна дата.
„Така през февруари 1945 г. диоцезът на БПЦ е СВИТ САМО В ДЪРЖАВНИТЕ ГРАНИЦИ, но тя пък получава пълна автокефалност и тясно се обвързва с Руската православна църква, за да може заедно с нея и с останалите православни църкви да участва в единен блок за защита на вярващото население от вредното влияние на „империалистически“ религиозни общности и църкви.
Предателството на Българската православна църква
За да се нарече „автокефална” Българската църква се отказва от българският народ от българската диаспора.
Това е Богопротивно дело и няма нищо общо с християнството. Нашият Господ ни предупреди за подобни измами измежду вярващите християни.
Деяния, глава 20, стихове 29 и 30
29 Аз зная, че подир моето заминаване ЩЕ НАВЛЯЗАТ МЕЖДУ ВАС СВИРЕПИ ВЪЛЦИ, КОИТО НЯМА ДА ЖАЛЯТ СТАДОТО;
30 и ОТ САМИТЕ ВАС ЩЕ СЕ ИЗДИГНАТ ЧОВЕЦИ, КОИТО ЩЕ ГОВОРЯТ ИЗВРАТЕНО, та ще отвличат учениците след себе си.
СВИРЕПИТЕ ВЪЛЦИ все още поддържат схизмата срещу българите-християни от Българската диаспора.
Православните църкви имат празници на различни дати. Например Рождество е на 25 декеври, според Българското православие, а според сръбско и руското православие е почти една година по-рано – на 7 януари – същата година.
Забранено е да се слави Бог на Български език /език, в който сме родени/ и по каноните на Българската православна църква – каквато е волята на Бога.
Деяния 2:8
Тогава как ги слушаме да говорят всеки на СОБСТВЕНИЯ НАШ ЕЗИК, В КОЙТО СМЕ РОДЕНИ?
Римляни 14:11
Защото е писано: – „Заклевам се в живота Си, казва Господ че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И ВСЕКИ ЕЗИК ЩЕ СЛАВОСЛОВИ Бога“.
Филипяни 2:11
И ВСЕКИ ЕЗИК ДА ИЗПОВЯДА, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
Откровение 14:6
И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята И НА ВСЕКИ НАРОД И ПЛЕМЕ, ЕЗИК И ЛЮДЕ.
На нас Българите от Българската диаспора ни остава само едно – да се молим на Бога за обединение с нашите Братя и Сестри от Майка България.
Иван Николов
