Дали Иван Драгана Миланов и Ивана Бояна Миланов са сърби, българи или джендъри?
На срещата на двамата президенти Александар Вучич и Румен Радев, на 22 юни 2018 година в Цариброд, представителите на българското национално малцинство покрай другите, поставиха и въпрос за правилно записване на женските, но и мъжките фамилни имена в сръбските граждански регистри, според българските езикови и правописни стандарти. Тогава, на пресконференцията след срещата, сръбският президент каза, че той „…чак сега се замислил, че се пише Мария Шарапова, а не Мария Шарапов“.
По следите на този въпрос, Министерството за държавно управление и местно самоуправление с писмо от 07 юли т.г. е поискало мнение от Министерството на труда, заетостта, борческите и социалните въпроси, първо, „дали това искане не противоречи на разпоредбите на чл. 344, 345 и 348 от Семейния кодекс на Р Сърбия“, и второ, „дали фамилията на детето или съпрузите принадлежащи към българското национално малцинство, която се записва съгласно правилата на сръбския език и кирилично писмо може да се определи в мъжка или женска форма, имайки предвид разпоредбите на Семейния кодекс с които се урежда определянето на личното име (дали фамилията на невястата която е взела фамилията на младоженеца в мъжка форма, нпр. Иванов, може да се запише в женска форма, т.е. Иванова, съгласно правилата на сръбски език и писмо)“.
Явно сръбските министерства, както и президентът, чак сега са се замислили над този „сложен казус“ и са поискали експертно мнение от Филологическия факултет на Белградския университет, дали записването на фамилията на детето, родителите и съпрузите в женски и мъжки род отговаря на българските езикови и правописни правила и дали фамилията на съпрузите записани в мъжка форма (съпругата е взела фамилията Иванов), може да се запише според българския език като Иванова.
Становището на Филологическия факултет на Белградският университет е, че сегашното записване на фамилиите на децата, родителите и съпрузите в мъжка и женска форма на принадлежащите към българското национално малцинство е според стандартите на сръбският език и писмо и че не отговаря на традиционалните български езикови стандарти. По-ясно от това, не може да бъде.
Според становището подписано от министър Зоран Джорджевич, съгласно чл. 17, ал. 1 от Закона за гражданския регистър „Личното име на детето, родителя, съпруга и починалия се записва на сръбски език с кирилично писмо, а принадлежащите към националните малцинства имат право да запишат лично име според езика и правописа на принадлежащите към националните малцинства, което не изключва паралелно записване на личното име и на сръбски език, с кирилично писмо“.
Според това тълкуване, фамилията на детето или фамилията на съпрузите които при сключването на брак приемат или придават към своята фамилия фамилията на другия съпруг, освен записването според правилата на сръбският език и правопис, се записват в гражданския регистър и според езиковите и правописни правила на националните малцинства. Ако, според езиковите и правописни правила на националното малцинство, така приетата или придадена фамилия се различава в изговора и писането от приетата или придадена фамилия, фамилията се записва във формата която е определена с тези езикови и правописни правила, без оглед на това, че се различава от фамилията по която се определя или фамилията която се приема или придава.
След това мъчително юридическо увъртане, се стига до крайното становище, че това не противоречи на чл. 344, ал. 2 и чл. 348 от Семейния кодекс и чл. 17 ал. 1, от Закона за гражданския регистър записването на фамилията на детето и съпрузите (женска и мъжка форма) в гражданския регистър съгласно езиковите и правописни правила на българският език и писмо, под условие ако е направено и паралелно записване на сръбски език!?
Следователно, тълкуването стига до решението, че женските фамилни имена могат да се записват и на български език (Иванова), под условие, че са записани на сръбски език (Иванов), което означава – записване и на двата езика!?
Съгласно това соломонско решение, Министерството за държавно управление и местно самоуправление, е отправило писмо до Общинските управи по места с което се иска паралелно записване на имената и фамилиите според езиковите и правописни правила и на двата езика, а „ако те се различават“ тогава се взема името записано на малцинствения език!?
То се вижда отдалеч, че се различават, иначе проблемът нямаше да съществува. И не се отнася само за женските имена и фамилии. И мъжките имена на принадлежащите към българското национално малцинство в Сърбия не се записват според българската именна система (нпр. сега според сръбските езикови и правописни правила в гражданските регистри се пише Иван Драгана Миланов а не както си е българското Иван Драганов Миланов). Ако този нещастен Иван го напишем на сръбски език в една падежна форма като Ивана Драгана Миланов, съвсем ще се объркате дали става дума за мъж или жена.
Според сегашното становище на Министерството на държавно управление и местно самоуправление, българите в Сърбия фактически ще бъдат записвани с по две имена и фамилии – на български и на сръбски език!? На кой език ще се издават актовете за раждане, кои имена ще бъдат записани в тях, и въз основа на тия актове за раждане, какви имена ще фигурират в документите им за самоличност, на кой език ще са самите документи за самоличност – това са все въпроси без отговори.
Най-вероятно ще продължи досегашният „възродителен процес“ в който, зад гъстата мрежа от членове, параграфи и точки се провежда стогодишната практика на сърбизиране на българските лични и фамилни имена. Поне до следващата българо-сръбска президентска среща.
Интересно е, как ще се проведе паралелното записване на личните и фамилни имена на сръбски и унгарски, или на сръбски и албански език? Нали същото становище би трябвало да се отнася и за тях.
Това полу-юридическо и полу-политикантско шикалкавене и увъртане показва само, че в Сърбия, дори и по времето на отварянето на 24 преговорна глава за членството в ЕС, все още няма нито законова база, нито политическа воля да се реши най-лесният за решаване от всички други проблеми на българското малцинство в Сърбия.
Иван Николов
