Двадесет поредни мъчителни години откакто КИЦ „Босилеград” се бори с прекарването на дарения от България през КПП „Рибарци”. Дарения, предназначени за босилеградските деца и социално слаби хора. За да бъде парадоксът още по-голям, това се случва винаги в навечерието на най-големите християнски празници – Великдин и Коледа. Вместо тържественост и радост, жънем разочарование и тъга. Така и тази година 180 коледни пакетчета, подготвени от Столична община – София, не можаха да стигнат до босилеградските малчугани, за да ги зарадват на 20 декември. Митничарите на „Рибарци” наложиха волята си и не пуснаха дарението. Програмата, която беше подготвила Столична община, съвместно с КИЦ „Босилеград”, бе помрачена не от митничарите, а от самата държава – Сърбия. Служителите на КПП-то бяха само брънката в цялата тази гавра. Служителите на митницата предварително бяха осведомени от Българското посолство в Белград, че на 20 декември ще пристигне бус на Столична община – София, като им беше предоставено подробно описание на подаръците. Тогава най-вероятно някой „отгоре” бе наредил пратката да бъде спряна, защото никой „не може да се намесва отвънка във вътрешните работи на суверенна Сърбия”. Такива ЗНАЦИ се подават постоянно от сръбската държава, но българските управници с години не ги разчитат.
Така се случи и получи през 2013 година при откриването на гробовете на убитите от сръбския агресор български офицери през 1913година, когато нашият край е в държавните граници на България. Сърбия не разреши, а България мълчаливо подкрепи да не им бъдат издигнати надгробни паметници.
Така се случи и при посещението на вицепрезидента на РБългария през май 2017г., когато г-жа Илиана Йотова беше пренебрегната и не бе приета от кмета на Босилеград Владимир Захариев, който спази инструкция за това от сръбския политически връх.
Така се случи през същата година и с арестуването, по нареждане на кмета Босилеград Владимир Захариев, на възпоменателната плоча на жертвите от клането и палежите на Коста Печанец през 1917г. в Босилеградско, когато тези територии са в държавните граници на България.
Така се случи и с българските медици, арестувани през есента на същата година, когато бяха дошли да дадат безвъзмездна професионална помощ – прегледи, съвети – на населението на Босилеградска община, изоставено и в здравно отношение от сръбската държава.
Така се случи и с арестуваните няколкостотин книги на децата от Испанската гимназия в София, приготвени за дарение на босилеградските деца с много любов и загриженост в голяма кампания, разгласена от всички национални телевизии в София. Гимназистите и учителите им бяха държани на границата 4 часа, книгите не бяха допуснати да преминат, а учениците на Испанската гимназия, разочаровани и дълбоко огорчени, донесоха в КИЦ-а само многолистния списък на вече арестуваните книги.
Така се случи и с втората възпоменателната плоча на жертвите на мародерството и погрома на Коста Печанец през 1917г.
Така се случи и с подкрепата от страна на някои български институции на една от листите за избор на Националния съвет на българското малцинство – в ущърб на това малцинство – през октомври тази година.
Така се случи и с откровеното безхаберие на българската държава след репортажите на „Господари на ефира” от Нова телевизия по повод отравянето на приливните води на река Драговищица от страна на мина „Караманица” в Босилеград, която добива олово, цинк и бaкър (води, които влизат безпрепятствено в България, вливайки се в р. Струма).
Така се случи и с прословутите коледни пакетчета на 20 декември тази година.
Това са ясни и недвусмислени знаци, че сръбската държава категорично и безапелационно заявява, че тя на собствената си територия може да прави, каквото си поиска, и никой няма право отстрани да се бърка в „работите” й. Няма значение, че тук живее българско малцинство, а между него и голяма част българсuи граждани. За Сърбия не важат и международните конвенции за свободно движение на хора, стоки, капитали и идеи. За Сърбия няма значение, че територията от 1545 кв. км, отрязана от България с Нъойския договор през 1919 година и дадена на Кралство Сърби, Хървати, Словенци, държава, която днес не съществува, чиято приемна държава Кралство Югославия също не съществува, следващата – социалистическа Югославия – също не съществува, не съществува и общността Сърбия и Черна гора… та фактически Западните покрайнини от 2006 година са безстопанствена територия и тъкмо по този повод Сърбия налага цялата мощ и сила на своя репресивен апарат върху тези територии.
За да бъде още по-голям парадоксът, на сръбската държава свойски й помага и нашата майка държава – България. През последните 100 години поне три пъти сме предавани. Първия път – в името на оцеляването на България като държава – Ньой, 1919. Втория път – в името на социалистическата идеология – 1945г. И третия път – в името на европейската интеграция – 2007г.
Тук ще вметна една скоба. Малко известен е фактът, че Роженският манастир е присъден на България през 1921 година от Международния съд в Хага и така отпадат гръцките претенции към него.
Това можеше да се случи по същия начин и със Западните покрайнини през 2006 година, ако България го беше поискала, но такива дела изискват държавници, а не политици от обща практика.
Но да се върнем към коледните пакетчета от 20 декември тази година. Към 11 часа, местно време, служител на Столична община – София ни осведоми, че коледните подаръци и календарите, предназначени да се раздават от КИЦ-а на местните хора, не могат да минат сръбската митница, поради „неизрядни митнически документи”. Председателят на КИЦ, г-н Иван Николов осведоми за това българското посолство в Белград и Генералното консулство в Ниш. Информацията светкавично бе пренесена до българските медии и телефонът на КИЦ-а прегря. На медиите беше съобщено, че това е обичайна и системна практика на сръбските власти. Явно притеснени от широкия медиен отзвук, реагираха и двете страни – и българската, и сръбската. Вместо да порицаят действието на сръбските митничари, то Председателят на КИЦ „Босилеград”, Европейски гражданин за 2016 година, изпадна лъжец и тенденциозен провокатор. Така поне се разбра от общото съобщение на сръбския посланик в София, г-н Чургус, външния министър на България, г-жа Екатерина Захариева и заместник кмета за култура в Столична община – София, г-н Чобанов. Случилото се на КПП „Рибарци”, по думите на Чургус, не е тенденциозно и умишлено деяние. Този, същият Чургус, който не веднаж се е оплаквал пред българската страна, че КИЦ-а в Босилеград и неговият председател едва ли не нарушават добрите сръбско-български отношения. Е от тоя Чургус, дето настолна книга му е Начертанието на Гарашанин, какво повече да се очаква?! А пък заместник кметът Чобанов се изказа, че той никога не е имал проблем със сръбската държава (!) Да, той може и да не е имал, но ние, от Западните покрайнини постоянно ги имаме. Мене лично не ме учудва такова изявление на човек, който явно смята, че неговият началник е най-великата историческа личност в България. За да бъде пълна наглостта, външният министър, Екатерина Захариева, тази ехидна усмивка на българската външна политика, защити, разбира се, действията на сръбската държава.
И така… както и да хвърлиш котката, тя по гръб не пада.
22.12.2018г. Радко Стоянчов
с. Белут,
Босилеградско,
Западните Покрайнини на България
в РСърбия
