По повод статията „Българи срещу българи: Компроматна война в Западните покрайнини“, във в-к „Труд“ от 13. 02. 2015г., КИЦ „Босилеград“ настоява редакцията на вестника да публикува следното:
Горната статия е отпечатана по време на разговорите на българският и сръбският президенти Росен Плевнелиев и Томислав Николич в Белград, точно по времето когато те подробно са разисквали исканията от Политическата платформа за защита на правата и интересите на българското национално малцинство в Р Сърбия. Автор на тази платформа е КИЦ „Босилеград“ и неговият председател Иван Николов. Подписана е от Националния съвет на Българското национално малцинство, българските малцинствени партии и повечето граждански сдружения. Само кметът на Босилеград Владимир Захариев не я подписа и именно този факт поражда основателно съмнение, че не става дума за „компроматна война на българи срещу българи“, а за компроматна война срещу духът на разговорите между двамата президенти в които, за първи път на най-високо равнище, са разисквани проблемите и са обсъждани решения за българското малцинство в Сърбия в интерес на самото малцинство, в интерес на добросъседските отношения между двете държави и в интерес на успеха на преговорите за членството на Сърбия в ЕС.
Безспорно доказателство за това е и самият политически профил на човека, който, за съжаление, все още е кмет на Босилеград, а отскоро и председател на Националния съвет на БНМ. Едно важно пояснение. Владимир Захариев е привърженик и активист на Демократичната партия на Сърбия на д-р Воислав Кощуница. Програмата на тази партия е заснована върху идеологията на консервативният великосръбски национализъм който през 20 век нанесе непоправими вреди на българските национални интереси в Македония и Западните покрайнини. По времето когато президент на Р Сърбия беше Воислав Кощуница, на входа на сръбското правителство бе убит единственият сръбски проевропейски политик Зоран Джинджич. И до днес не са известни поръчителите на това убийство. Самият Кощуница има няколко книги и стотици политически изказвания в които жестоко се съпротивлява на членството на Сърбия в ЕС и накрая си подаде оставката и слезе от политическата сцена твърдо отстоявайки антиевропейските си и русофилски становища.
Като негов последовател и привърженик, Владимир Захариев изцяло дължи политическата си кариера на Кощуница, който, от уличен продавач на дрехи, го направи народен депутат и кмет на Босилеград. Следвайки антиевропейската политика на своя идол, Владимир Захариев винаги е бил най-безскрупулния противник, който, злоупотребявайки властовите си позиции, нанесе не малко вреда на КИЦ „Босилеград“, Демократичния съюз на българите и други организации и сдружения в Западните покрайнини които свързаха борбата си за правата и интересите на българското малцинство в Р Сърбия с евроатлантическите принципи и ценности. Въпреки това, злоупотребявайки с властовите си позиции, Владимир Захариев през есента на 2014г. спечели и изборите за Национален съвет на БНМ, институция, чиято работа той от позициите на сръбската партия която представлява, систематично блокираше в предишния състав?!
Днес, когато Сърбия все повече се ориентира към членството в ЕС, Владимир Захариев губи почва под краката си. Неговата политическа кариера е изчерпана и наближава своя край. След 14 години в сръбската политика, той нече не може да си представи живота без власт. Сега се опитва, компрометирайки политическите си опоненти в Босилеград, да направи пробиви в българските държавни институции, да ги измести и да заеме мястото им за да продължи великосръбската асимилационна политика срещу българите в Западните покрайнини, тоя път – откъм България. Това е целия смисъл на продължаващата селска вечеринка със „злоупотребите в КИЦ-а“, „фитнес уредите“, „подправените документи с неистинско съдържание“, „заличаване от регистъра“, „гнева от срещата на Владимир Захариев с Бойко Борисов“, „прекратеното финансиране на КИЦ“ и други неверни, безсмислени и смехотворни твърдения които Захариев, в безсилието си, се опитва да разпространи по медиите и българските институции чрез едни полуграмотни и безсмислени писма подписани под натиск от неговите подчинени служители на общината. Писма, които самият той, няма куража да подпише! Писма, които всеки уважаващ себе си грамотен български гражданин с презрение ще хвърли в коша за боклук.
Ако в-к „Труд“ направи проверка, ще се убеди, че Общинският съвет, Националният съвет на българското национално малцинство и Спортното дружество „Младост“ се представляват само от двама души – Владимир Захариев и неговият помощник Стефан Стойков. Ведомството „Културен център“, „Основното училище Г. Димитров“ и Сдружение „ЦИФ“ се финансират от Общинският бюджет с който пак се разполага Владимир Захариев. Ако редакцията на в-к „Труд“ се поразрови още малко в интернет ще се убеди, че за разлика от КИЦ „Босилеград“, Държавният ревизор на Р Сърбия още през 2012г. е установил десетки финансови нарушения в община Босилеград (http://www.dri.rs/images/pdf/revizija2013/2_26122013_16.pdf ), които все още се потулват от прокуратурата, вероятно в името на заслугите за прилежното обезлюдване на Босилеград с нови 20% по време на неговото управление. Следващият възникващ въпрос е: какъв е приносът на Владимир Захариев, зам-кметът Стефан Стойков и „референтът за ВМА“ Славчо Владимиров за „постигнатият договор за безплатно лечение“ между община Босилеград и Военно-медицинска академия, за милионите злоупотребени български левове, и колко, според думите на Захариев, са „спестените“ по този начин пари на сръбската Здравноосигурителна каса (http://www.bosilegrad.org/sr/Lecenje_i_skolovanje_u_Bugarskoj.aspx) и съответното източване на НЗОК и бюджета на Военното министерство?! Едно уточнение. С писмо № 38/11 от 20.07.2011г. до ВМА, Министъра за българите в чужбина и ДАБЧ, КИЦ „Босилеград“ на време предупреди за опасността от политизиране на „безплатната“ медицинска помощ във ВМА и предложи решения за трайно решаване на проблема. Владимир Захариев и до днес отдалече маха с това писмо и твърди, че ние сме били „против“ и че това било „срамота“?! След четири години се оказа, че срамът е за сметка на ония които брутално злоупотребиха с хуманизма и братската съпричастност на българските лекари и пожертваха името и патриотизма на генерал Стоян Тонев, не толкова заради здравето на босилеградчани а заради болните властови амбиции на един селски кмет.
КИЦ „Босилеград“ има своя Програма и Устав съгласувани и одобрени от сръбското законодателство за провеждане на културна и информационна дейност, има активна обществена позиция и нямаме нужда от наставленията на Захариев „за мост на сътрудничество“, упреци за „раздор“ и безпочвени и злонамерени обвинения ако ще да са изречени и пред българският премиер. КИЦ винаги е бил мост по който в Босилеград след десетилетия отсъствие, отново дойде българският език, българската култура и просвета, българското образование и общоизвестните национални и европейски принципи и ценности. Но КИЦ никога няма да бъде мост по който великосръбските идеи, сръбската чалга и посредствеността ще преминат към България. Това е проблемът на Захариев и неговата партийна дружинка.
Иначе КИЦ „Босилеград“ като инициатор и строител на паметника на Левски в Босилеград и като почитател и последовател на идеите на Апостола, отдаде почит по повод 142 години от гибелта му. Не го направихме заедно с кмета, защото с нито едно свое действие не искаме да подкрепим това което Владимир Захариев направи на Босилеград, както и не сме съгласни с безсмислиците които той наговори пред паметника на 18 февруари.
КИЦ „Босилеград“ няма никакви основания за притеснение или „гняв“ от срещите на Владимир Захариев и неговият помощник Стефан Стойков с премиера на България Бойко Борисов и публикуваните лъжи по наш адрес. Защото българските институции са много добре запознати с политическата биография на Владимир Захариев както и същността на завинаги залязващата великосръбска идеология на която той служи. Това стана в дните когато КИЦ „Босилеград“ постигна най-голямата си морална победа и заедно с другите български организации наложи своята Платформа за правата на малцинството на дневния ред на сръбско-българските срещи на високо равнище.
