След откриването на КИЦ-а през 1998г, първите чествания на 3 март ги отбелязвахме на приемите в българското посолство в Белград и с лепене на плакати. После решихме, че Денят на Освобождението от Турско робство трябва да го отбелязваме в Босилеград, където честването да произведе някакъв възпитателно образователен ефект. През 2004 година за първи път изтъкнахме българският трибагреник на балкона на КИЦ-а. Тогава още не знаехме, че сръбските власти това ще го изтълкуват като нарушаване на суверенитета на Р Сърбия и стремеж към създаване на Санстефанска България. 
Смятахме, че честването на Освобождението от общия ни поробител може само да обедини българи и сърби. Но не така мислеха босилеградските комунисти. В техните глави всяко споменаване на България пробужда някакви странни съмнения и подозрения. Заведоха дело пред прокуратурата и сръбският съд осъди председателя на ДСБ Драголюб Иванчов на 1 000 евро глоба по Закона за защита на знамето, химна, герба и името и делото на Йосип Броз Тито!
И сега бяхме единствените които отбележиха 3 март в Босилеград и то в затворено помещение. В училищата отново нищо не е казано по повод 3 март. Пред паметника на Левски осъмнаха изкуствени венци с черна лента! Посланието е повече от ясно, националните ни идеали са погребани – това ни поръча кмета на Босилеград и председател на Националния съвет на българите в Сърбия Владимир Захариев!
Въпреки всичко, проф. Пламен Павлов, д-р на историческите науки Ангел Джонев и г-ца Нена Василева докторант по история пред пълния салон на КИЦ-а изнесоха подробна лекция за Освобождението, за Националния празник 3 март и за съвременните предизвикателства пред българската нация.
