Провинцилното театро изигра пиесата „Избори за Национален съвет“
Завесата падна. Мрак в залата. Гробна тишина. Няма аплодисменти. Няма освирквания. Прозяващата се публика тихомълком се изнизва по мрачните улици в прохладният ноемврийски ден.
Артистите свалиха гьонсуратските си маски, преоблякоха се в опърпаните си дрешки и се прибраха да се почерпят от хонорара за успешно изиграните роли. Ролите им бяха елементарни и прости, но не по силите им. Пък и режисьорът се оказа изключително суров. Патриархалните артисти от „Многострадална Геновева“, трябваше да играят съвременни европейски роли! Е, издъниха се, но това никой не го забеляза в тъмното. Пък и какво ти разбират селските баби от театър? Те бяха дошли там от немай къде, по нареждане на партията. За масовка.
Критиката разтури на пух и прах представлението, ама кой ти чете вестници.
Така че артистите се взеха насериозно и престанаха да се срамуват от предишните си изцепки. Даже започнаха да се гордеят със срамотилъците си. Политиката е чудо, вика чорлавият артист. И наистина е чудо. До вчера викаха „Вучич педераст“, а сега вече са на хранилката му! Всичко тече, всичко се променя. Нормално е да смениш политическата си ориентация. Но да смениш и секусалната си ориентация заради политическата, това вече е много голяма жертва.
Добре, че всичко е театър. И артистите сега имат всички шансове да ги приемат на постоянна работа в театъра „Национален съвет“. Чорлавата прическа и ризата на две копчета и бирата нa колене пак ще играе главната роля на свръхбългарин, ама не съвсем. То не е въпрос на възпитание, а на идеология. Шайкачата и шумадийските опинци винаги ще са на декора на сцената.
Театъра продължава. Новото сценарио вече е написано, сега трябва да се научи наизуст.
Двойкаджиите по български език, сега ще решават дали той изобщо да се изучава в училищата и дали им трябват учебници по български език. Защото можело и без учебници. Ето, например, те като не разбират български и не са отворили една българска книга, какво им липсва? Държавна работа, заплата, командировки, туй-онуй… не, бе от училище файда няма!
Или ония шушумиги, журналистите. Все нещо се заяждат, все търсят кусури, все те знаят всичко. Е, не може! Каквото им кажем, това ще пишат. Иначе, стотинка няма да им дадем.
Или например културата! Каква по-голяма култура от това на Сурова да изпечеш едно теле, да сгрееш един казан с ракия, да надуеш тонколоните с музика на Шабан Шаулич и Цеца Величкович, па посред зима да врътнеш един кючек по улиците на Босилеград! Е то не бива и без нашенското де, нали затова са ни турили там, па ще включим в репертоара и „Що имала късмет Стамена…“
А това с официалната употреба на езика, е още по-просто: щом живеем в Сърбия, официален език е сръбският! Няма това, няма онова, какви са тия европейски мърморенета! Ще живееем в Сърбия, пък ще учим на български, е не бива две тикви под една мишница!
И така, театърът продължава. Той никога не е спирал. Репертоарът е един и същ. Само че някои артисти от време на време си сменяват политическата със сексуалната ориентация, ама какво от това? Това е модерно. Хората цели гей-паради правят в европейските столици, а ние тука ще се правим на светци. Важното е, да ти е кеф!
Иван Николов
