Демократичният съюз на българите подкрепя гражданските протести предизвикани от екологичната катастрофа която застрашава и унищожава околната среда в Босилеградско. Вместо да поеме цялата политическа и наказателна отговорност за грешните управленски решения довели до тежки екологични последствия, кметът на Босилеград Владимир Захариев и неговите съучастници се опитват с „контрамитинги” да демонстрират сила и да сплашват протестиращите граждани.
До преди само няколко години Босилеградско беше екологично чист планински район, с благоприятни условия за развитие на биоземеделие, производство на екологично здрава храна, ловен, риболовен, църковен и селски туризъм.
Благодарение на едноличното управление на Захариев, без контролни демократични механизми на опозицията и без свободни медии, бяха взети едни управленски решения които ни доведоха до екологична катастрофа чиито размери все още не са известни.
Тази катастрофа се дължи на некомпетентни и лекомислени решения за изграждане на пилотна инсталация за извличане на олово, цинк и мед от полимерни руди в района на село Караманица, без оценка за въздействие върху околната среда и без пречистване на отпадните води наситени с тежки метали и химически реагенти изливащи се в притоците на река Драговищица.
По подобен начин бе взето и решението за безразборно изграждане на 35 малки ВЕЦ-а на територията на общината които трайно застрашават и унищожават околната среда.
Изграждането на подобни ВЕЦ-ове доведе до протести и силно екологично движение в цяла Сърбия което има за цел да запази планинските реки от унищожение. С всичкият си цинизъм, Захариев изведнъж стана „природозащитник“ и сега подкрепя протестиращите жители в село Ракита, Бабушнишка община, но и дума не е казал срещу десетките строящи се ВЕЦ-ове на територията на община Босилеград!?
Не по-малък е проблемът и с безконтролното изхвърляне на битови отпадъци пълни със всякакви отровни химически вещества на сметището „Кремиково” и на десетките други „диви” сметища под безучастният поглед на общинската екологична служба.
Замърсяването и отравянето на водата, почвата и въздуха се разрасна до степен застрашаваща живота и здравето на хората и с огромно закъснение предизвика вълна от негодувания и граждански протести от двете страни на границата.
Демократичния съюз на българите по време на краткотрайното си присъствие в Общинската скубщина през 2008 – 2012 година и в редица съобщения за медиите, е предупреждавал за опасността от замърсяване на околната среда от рудодобива на съмнителни международни рудодобивни и енергийни компании на територията на Босилеград. Нашият глас тогава не само не бе чут, но и бе направено всичко възможно ДСБ да бъде изхвърлен от управлението на общината. Всеки разумен глас беше заглушаван, а околната среда, живота и здравето на хората и животните бяха последна грижа на общинските управници
Едноличното и безконтролно управление на кметът Владимир Захариев, без конструктивната и балансираща роля на опозицията, доведе до формални и лекомислени управленски решения чиито последствия днес са налице и които са на път да се превърнат и в междудържавен проблем.
Гражданите бяха излъгани, че с откриването на мината в Караманица и изграждането на десетки ВЕЦ-ове, ще се открият стотици нови работни места, ще се напълни общинският бюджет и ще се постигне висок жизнен стандарт. На практика се откриха няколко десетки работни места дълбоко под земята, с нечовешки условия за работа в която миньорите рискуват живота си за минимални заплати, без бенефициран трудов стаж и без сигурност за живота и здравето си.
Вместо да защитава правата и интересите на гражданите на общината, Захариев обслужва интересите на съмнителни чужди рудодобивни и енергийни компании които ограбват и унищожават природните ресурси на общината. От друга страна, никой не знае колко пари са постъпили в общинската каса от мините и ВЕЦ-овете и за какво са изразходвани тия средства. По същото време жителите на общината са принудени да изоставят родните си домове и да отиват на печалби в чужбина за да издържат семействата си.
След като екологичната катастрофа бе разкрита, Захариев и неговите съучастници днес се опитват да се наложат като „природозащитници“ и говорят за пречиствателни уреди в мината Караманица!? Въпросът е, защо изобщо е започнало производството без пречиствателни уреди и е допуснато замърсяването на притоците на река Драговищица?
Предвид абсолютната и неограничена власт с която разполага през изтеклите две десетилетия, кметът Владимир Захариев днес трябва да понесе и цялата политическа и наказателна отговорност за грешните управленски решения довели не само до екологична, но и до всеобща икономическа, социално-политическа и културно-просветна катастрофа по време на неговото злощастно управление на Босилеград.
