Демократичния съюз на българите остро осъжда поведението и отказа на кмета на Босилеград и председател на Националния съвет на българското малцинство Владимир Захариев да участва в събитията организирани по случай отбелязването на 100-годишнината от Босилеградският погром на 15 май 1917 година.
Осъждаме и отказа на всички други организации, институции, училища, читалища и граждани на Босилеград които не дойдоха или останаха безучастни към отбелязването на това трагично историческо събитие. Те не искаха или не можаха да оценят значeнието на отбелязването на годишнината от погрома за освобождаване от оковите на миналото и включването на българското малцинство в демократизиращите европейски процеси в региона.
Следвайки добре известната си практика да дублира, да преиначава, да контролира събитията и смисъла на идеите които се генерират в гражданските сдружения и в Демократичния съюз на българите, кметът и председател на Националния съвет Владимир Захариев отказа да участва в кръглата маса „Поглед в миналото, крачка в бъдещето“, отказа да отдаде почит и да разреши поставянето в центъра на града на изработената от Демократичния съюз на българите паметна плоча с имената на жертвите убити от четниците на Коста Печанац, отказа да посети изложбата посветена на това историческо събитие, и което е най-зловещо и грозно, отказа да съпровожда вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова при нейното посещение на 15 май т.г. свързано с отдаване на почит на загиналите по време на погрома.
Като кмет на опожареният преди 100 години Босилеград и като официален представител на българското малцинство, той не пожела да отдаде почит на жертвите и да осъди престъплението извършено срещу наши съграждани, при това предци на гражданите на Босилеград които той като кмет и председател на Националния съвет на БНМ представлява.
С това свое действие, Захариев и неговите подчинени нарушиха всички християнски, цивлизационни, законови и политически норми на поведение и практически, съзнателно или не, застанаха на страната на убийците и мародерите които са опустошавали Босилеград и околните села преди 100 години.
Тази негова и на неговите подчинени постъпка, е още по-грозна на фона на вече утвърдилото се ежегодно честване на „деня на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация“. Още повече, за да отклони вниманието от 100-годишнината от Босилеградският погром, той заговори за някакъв „паметник на помирението“, който българският и сръбският премиер трябвало да открият на 1 юни?!
Всичките тези действия по същество са насочени срещу процеса за национално помирение между българи и сърби, който е необходим за сръбското членство в ЕС, за мира и сигурността на Балканите и за оцеляване и напредък на българското малцинство в Западните покрайнини.
Това поведение на Захариев може да се обясни само с желанието му да си запази властта, която, при липса на всякакви други конкретни управленски резултати, може да вирее само в условия на изострени отношения между България и Сърбия, и в изкуствено пропагандирана опасност от „радикализация и екстремизация“ на района, в който той да продължава да играе досегашната си роля на сръбски патриот и „пазач на етническият мир“.
Недопустимо е кмета на Босилеград да не иска да отдаде почит към паметта на нашите невинно загинали предци, докато сръбският премиер Александър Вучич, следвайки европейската практика, само няколко дни преди това, отдава почит и открива паметници на немци и унгарци загинали по време на Втората световна война във Войводина.
Демократичният съюз на българите приветства становищата и подкрепата които изрази вицепрезидента на Р България г-жа Илияна Йотова в Босилеград. Една европейска България не може да се отнесе с доверие и разбиране към Захариев като представител на консервативният великосръбски национализъм и който проигра всички възможности за възстановяване на обучението на български език, за икономическо възстановяване на района, за спазване на правата българите и тяхната национална и културна идентичност.
Анализът на 15-годишното управление на кмета Захариев, не оставя никакво съмнение относно неговите цели и задачи – Босилеград и околните села да бъдат напълно опустошени и заличени, а българите да бъдат сърбизирани или завинаги да напуснат родните си огнища.
В исторически план, това е вековна стратегическа цел на сръбските националистически управници. Тази политика доведе до застой в развитието на Западните Балкани и се налага тя да бъде преодоляна. От това зависи не само бъдещето на българите в Сърбия, но и на самата Сърбия.
Председател
Драголюб Иванчов
