На Гергьовден, християните навсякъде по света почетоха Св. Георги Победоносец. В София се проведе военен парад по повод 140 години от създаването на Българската армия. Празнуваше се Денят на храбростта и Българската армия – 6 май. Редом с българските, маршируваха и македонски войници – нещо немислимо и нечувано досега!
У нас на Гергьовден, в село Хрътковци, в община Рума във Войводина се завърна лидерът на радикалите Воислав Шешел. Преди 26 години на предизборен митинг на Сръбската Радикална партия той прочете списък с имена на хървати и призова съседите им сърби да ги изгонят от селото. Последваха бомби в дворовете на хората. Селото скорострелно бе етнически прочистено и преименувано на Сърбиславци.
Три години след това, последва хърватският отговор. В операцията „Олуя“ хърватите подгониха сърбите от Краина. Югославянството и особено „братството и единството“ бе потопено в кръв.
За всичко това Шешел е осъден от Трибунала в Хага на 10 години затвор.
Въпреки това, след 26 години, на същият ден, той отново се завърна на местопрестъплението. Като лидер на същата партия и народен представител в Скупщината на Сърбия!?
В Сърбия това не е проблем. Осъдени военни престъпници спокойно си седят в Скупщината и правят закони. Проблемът е как Сърбия ще влезне с тях в Еропейския съюз.
Шешел уж искаше отново на същото място и по същото време пак да прави митинг. Властите уж му попречиха. Силни полицейски части блокираха селото, уж за да не се стигне до сблъсък между привържениците на Шешел от една и привържениците на Либерално-демократичния съюз на Войводина и представителите на хърватската общност от друга страна.
Всичко това бе само на ужким. В действителност, проблемният Шешел проведе мащабна ПР акция и отправи своите зловещи, както каза една сръбска журналистка, „порно-националистически послания“ към съседните държави и към малцинствата в Сърбия.
Дни преди това Техническо училище „Никола Тесла“ в Сурдулица и Църковна община Сурдулица обявиха ученически конкурс по повод една година от канонизирането на тнр. Сурдулишки мъченици, „пострадали от български престъпления по време на Първата световна война“. Българските реакции на тия очигледни ксенофобни провокации отново бяха по „европейски“ пренебрежителни, толерантни и сдържани.
В Софийски университет историк д-р Божица Младенович, специалист по Топлишкото въстание, представи дневника на водача на въстанието Коста Воинович Косовац. Няма лошо. Сръбските историци и политици наистина имат нужда от нов прочит и преосмисляне на историята която ги противопостави на всички свои съседи. Ние нямаме нужда да ни занимават с това. Имат си достатъчно зали в Прокупле, Сурдулица и медии в Белград където да изживеят катарзиса и да си направят равносметка.
Ние имаме нужда от практически действия които да покажат, че в Сърбия съществено се е променило отношението към българите. Това ни липсва.
Измина повече от половин година от задържането на тримата български лекари в Босилеград.
Тия дни се навършва една година от арестуването на паметната плоча с имената на жертвите от Босилеградският погром. Пропадна една прекрасна инициатива за отдаване на почит на жертвите на сръбските престъпления в Босилеградско през 1917 година и стартиране на процеса на национално помирение между българи и сърби.
А всичко можеше да бъде и другояче. 2013 година се случи сръбско-унгарското помирение. Съвместна комисия преброи сръбските жертви избити от унгарците през 1942 година и унгарските жертви избити в сръбските отмъщения 1944-45. Двата парламента приеха декларация за национално помирение. Двамата президенти отдадоха почит на жертвите.
А у нас продължават да отбелязват „българската фашистка окупация на Босилеград“. В центъра на града се кръстосват имената на двама комунистически престъпници – Йосип Броз Тито и Георги Димитров. Вместо паметта на невинните жертви властимащите почитат имената на убийците им!? Защото те все още се ослушват за националността, а не за тежестта на престъплението.
За кравата на Насрадин ходжа се прилагат други закони.
Това са предизвикателствата за кандидат членката за Европейския съюз. Предизвикателства за държава загубила войната и част от държавната си територия – Косово.
Безотговорно е поведението към гражданите, които, уморени от войни и липсата на перспектива масово искат да отидат там, откъдето техните управници панически искат да избягат.
Защото там няма милост за кравата на Насрадин ходжа.
Иван Николов
