На 15 юли 2019 година се навършват шест години откакто бе подписана Платформата за защита на правата на българското малцинство в Република Сърбия.
Инициативата и първата работна версия за този, изключително важен обединителен документ, дойде от КИЦ „Босилеград“. Дискусията продължи няколко месеца. Накрая и най-плахите представители на българското малцинство се съгласиха. Националният съвет на Зоран Петров и 12 представители на български партии и сдружения я подписаха и тихомълком се разотидоха. Даже не си направиха обща снимка.
Българските медии отразиха събитието и всичко спря дотук.
Сръбските медии не му придадоха почти никакво значение, въпреки че, според експертите, ставаше дума за един изключително конструктивен и балансиран проевропейски документ, който работеше не само за интересите на българите в Западните покрайнини, но и за нови, лишени от сенките на миналото българо-сръбски отношения и членството на Сърбия в Европейския съюз.
Въпреки добрите намерения, този документ много скоро бе изоставен. Новият състав на Националния съвет на Владимир Захариев, не застана зад тази платформа. Партиите и сдруженията които подписаха Платформата вече не я споменаваха в своите сконфузени публични изяви.
Благодарение на една случайна среща с тогавашният български президент Росен Плевнелиев на която го запознахме с Платформата, тя бе обсъдена по време на срещата му със сръбският му колега Томислав Николич и премиера Вучич. Никой не се обяви срещу исканията в този важен документ. Нямаше и как. Всичко в него беше премерено и изчистено.
След 2016г. между Сърбия и България се проведоха двайсетина срещи на високо равнище и винаги се обсъждаха проблемите на българското малцинство. Усилията които полагаше българската дипломация, не доведоха до същеествени промени. Имаше някаква странна сдържаност от страна на официален Белград към Платформата. Сръбската страна нямаше готовност да промени 100-годишната си политика по отношение на българите в Западните покрайнини и да легитимира Платформата и нейните автори като носители на нова, проевропейска политика.
Характера на (юго)сръбската политика към българите в Западните покрайнини, най-ясно се вижда от резултатите на 100-годишният ни престой в границите на Югославия и днешна Сърбия. Тия резултати недвусмислено показват нейните цели – българите да бъдат сърбизирани, а числеността им да се сведе до санитарен минимум. Вероятно затова Платформата е неприемлива (но това публично не бива да се каже), защото тя порицава целите на досегашната политика и иска оцеляване и материално, политическо и културно възраждане за българите в Сърбия.
Най-голямата съпротива бе оказана по отношение на точка 13 от Платформата в която от Сърбия се иска „да предприеме спешни мерки за възстановяване на културно-историческите паметници в общините с преобладаващо българско население, които са и културно наследство на българското национално малцинство в Република Сърбия“. Взривеният паметник в Царибродското военно гробище и паметната плоча на жертвите от Босилеградският погром показаха, че Сърбия трудно се примирява с „културното наследство“ извън това което сръбското просветно министерство ни е прописало в учебниците? Да не говорим за анатемите които владиката на Вранска епархия Пахомий, още на другия ден хвърли срещу Платформата.
Независимо от всичко, част от българите в Сърбия се обединиха около една проевропейска платформа за мирно и цивилизовано решаване на проблемите. Платформа, написана на базата на сръбското законодателство и историческият и сравнителен анализ на положението на малцинствата в модерните европейски държави. Отговорността за нейното мълчаливо отхвърляне е изцяло за сметка на управляващите.
Тази Платформа е добронамерен, може би малко идеалистичен и наивен опит за цивилизовано решаване на натрупаните проблеми чрез диалог в условия на съзнателно култивирана омраза и ксенофобия.
Няма да се изненадам ако Платформата я сполети съдбата на „Планът Z 4“ за Сръбска Краина или „Планът на Марти Ахтисари“ за Косово и Метохия, за които някои сръбски политици, от сегашната историческа дистанция, горчиво съжаляват.
Пренебрегвайки Платформата, официален Белград индиректно изпраща послание, че разчита на старата си политика с някои нови икономически, социални и дори екологични методи за обезбългаряване и обезлюдване на района. Неразумното пренебрегване на разумните искания от Платформата дава път на други, по-радикални концепции които могат да се появят в сложните балкански процеси.
Ние изиграхме козовете си. Каквото и да става от тук нататък, то ще е за сметка на ония които презрително отхвърлиха нашата подадена ръка.
Иван Николов
