Протестен меморандум и декларация против Ньойския диктат на Гражданския комитет „Западни покрайнини“
1.Катастрофалното значение на Ньойския диктат за съдбата на България през 20 век и неговите пагубни последици до днес неотменимо поставят пред съвестта и морала на Европа и света проблема за политическите отговорности в международните отношения на нашия континент осмислени през мерилото но огромните нещастия предизвикани в социалния, икономически и културен живот на Българския народ.
Ньойският диктат, както и системата от Версайлски съдебни процеси срещу победените страни в Първата световна война исторически и нравствено са осъдени като провокации не само към идеята за универсалната справедливост на законността и международните отношения. Те са осъдени исторически като антихуманна жестокост имаща за цел пълното унищожение на цели общества, поставяйки ги в условия на невъзможност за съществуване.
Ньойския диктат никога не може да бъде признат за международен договор от правна гледна точка поради обстоятелствата, че той е наложен чрез нарушаване на правните норми на международното договаряне, използването на системни фалшификации на информация за формиране на обвинения срещу България в геноцид, въз основа на което се аргументират предприетите насилия срещу страната ни чрез икономическо заробване, ограбване на територии, откъсване на компактни маси Българско население, унищожаване на защитните механизми на държавата, безцеремонно вмешателство във вътрешния живот на обществото.
2.Фактът, че от още първите дни след получаване на известията за определената в Ньой присъда към България през 1919 г., чак до днес, с изключение на насилието наложено от комунистическия режим мълчание, Българското общество никога не се е примирило и не е приело това насилие като справедлива мярка срещу страната ни, изразява неотклонната и принципна позиция на Българските обществени среди на ярък протест срещу този нехуманен акт, който и най-младите поколения на Отечеството осъждат като нечовешки. Времето от един век ни даде мъдрост, а обединението ни с Европейските държави ни дава моралното и хуманно право да поискаме солидарност и справедливост от Европейските общества чрез осъждането на престъплението срещу България извършено в Ньой. Българската историческа, правна и хуманитарна наука, политическите субекти в страната, както и възприетите Европейски стандарти за хуманност ни дават пълното основание да поставим за разглеждане въпроса за моралното осъждане на Ньойския диктат като едно криминално и антихуманно деяние поради вече явно разкритите правни престъпления и измами в подготовката на този акт и политическите аспирации и машинации на съседните на България държави да прикрият чрез международното право своя стремеж за унищожението на страната ни.
3.През следващата 2019 г. се навършва един век от престъплението в Ньой и Българското общество има уникалния шанс да използва този повод, за да се подготви информационно, експертно, правно и политически за изготвянето на комплекс от координирани мерки и сътрудничество между институции, обществени организации, образователна система и медии както за широкото отбелязване на тази черна дата в нашата история догодина, така и за формулиране и популяризиране на официално искане за приемане на декларация от Европейския съюз, с която да се осъдят подбудителите и извършителите на престъплението срещу България в Ньой като престъпление против хуманността като се аргументират с обстойните факти от предизвиканите нещастия и катаклизми сполетели страната ни вследствие на присъдата в Ньой.
