Ще отмине пандемията и тогава вече ще можем да преброим заразените, излекуваните и починалите. Да изчислим щетите и да преосмислим света в който живеем и нашето място в него. Засега като че ли нищо не е ясно. Заразените са повече от диагностицираните. Излекуваните са по-малко от преболедувалите. Май и починалите са много повече от бройките които ни съобщават. Не сме наясно и с големината на щетите и опасността която все още ни застрашава.
Един ден ще се разбере и вирусът от къде е дошъл. И дали е от животински или лабораторен произход. Ще се открие и средство срещу него. Ще се разберат неща за които днес и не подозираме, че съществуват. Времето ще отсее подробностите и ще остане само един пасаж в историята в който вероятно няма да има нищо за карантината която ни се стори като строг тъмничен затвор в собствените ни домове. Неизвестноста и страхът породени от противоречивите информациите с които ни заливат, няма как да не са се отразили на психическото ни здраве. Социалната изолация не случайно е избрана като едно от най-тежките наказания срещу човека. Мъката на невинния човек, наказан със социална изолация е още по-тежка.
Липсата на свобода на моменти беше по-силна от чувството за опасността която ни грози навън. А специално за нас, чувството за несправедливост, чувството че ни лъжат и употребяват за изборни цели така и не ни напусна въпреки опасността. Ясно се виждаше, че вторият план на борбата срещу коронавируса беше предизборната кампания.
Всичко започна с подигравките за „най-смешният вирус на света”, препоръките да си пийваме по някоя домашна ракия, да си мием ръцете със сапун, изпращане на жените на шопинг в Италия, щото сега е евтинко.
И вече на другата седмица ни залостиха в собствените ни домове и ни наложиха полицейски часове в които ни грозеха тежки парични глоби, заплашиха ни, че гробищата няма да ни поберат ако не се изолираме един от друг, и накрая, отпускането на мерките заедно с разписването на изборите! Всичко това, произведеният страх и подарената частична свобода като че ли бяха пресметнати нашият страх да се превърне в тяхна изборна победа и превръщането ни от активни свободни граждани в послушни поданици на една тоталитарна система на управление в която волята на селския кмет е над Конституцията и законите.
Грижата за властта им е на първо място. Грижата за нашето здраве е важна дотолкова, доколкото касае тяхното здраве. Ако изобщо го касае. Защото те по принцип се смятат за недосегаеми и безсмъртни.
Неведнъж лъгани, ние инстиктивно се съмняваме дори и когато ни кажат нещо точно. В нашите малки микро-среди, където нещата са по-видими а скептицизмът по-изразен, суматохата е още по-голяма.
Първо ни казаха, че у нас коронавирус няма. После ни казаха че има, ама не бил опасен. На сайта на сръбското министерство на здравеопазването, за Босилеград в различно време се появиха различни бройки на положителните проби: 2, 1, 2, 3, 4!? По същото време началникът на местния щаб който иначе си няма никаква представа от вирусология, както впрочем и от нищо друго, отговорно твърдеше, че у нас нямало коронавирус!? Твърдение, което един сериозен човек не би посмял да каже дори и за себе си, независимо че няма никакви оплаквания и се чувства в добра здравословна форма. Твърдение, което специалистите си позволяват да кажат едва след два лабораторно проведени теста. И най-накрая, началникът на местния щаб за борба с коронавируса призна, че имало, ама само един заразен!? По същото време на сайта на Министерството на здравеопазването пишеше, че заразените са 4! Суматохата беше пълна! Спестиха ни и подробностите от типа на броя на тестираните, на контактните лица, на хоспитализираните, на излекуваните, на починалите – всичко това бе в графата „строго секретно”! То нали затова е извънрдено положение.
Всичко това продължава и сега, но нали властта отново разписа избори, коронавирусът пак отиде на втор план. Броят на заразените започна рязко да намалява и то, разбира се, благодарение на властта, не на лекарите на предна линия, броят на починалите изведнъж намаля, броят на излекуваните се увеличи, мерките за борба с коронавируса се отпуснаха.
Властта бърза да спечели изборите преди още да се е появила втора вълна на пандемията за която предупреждават специалистите. И докато гражданите още не са се осъзнали от страхът който на съзнателно и подсъзнателно ниво все още ги държи. И докато всичките афери, безотговорни обещания и други грехове на управлението са потиснати и позабравени заради голямата опасност от пандемията. И докато стадото все още вярва, че можеше да е и по-лошо, ако не беше нашият бащица и спасител, който денонощно шиеше маски от подръчни парцалчета и „безкористно и безплатно” ги носеше на хората, въпреки че иначе „отговорно” твърдеше, че у нас коронавирус няма!? Пък и да го има, какво? Та той не е опасен! Спете спокойно деца.
Извънредно положение и демократични избори? Нямало да има предизборни събрания, свобода на словото, публични дебати, оценка на досегашният мандат, конкуренция на политически идеи, прозрачност – какво от това? Конституция, закони – голяма работа! Тя, Конституцията и без това не струва, законите и без това са въпрос на тълкуване. Карай да върви. Вижте „нашите братя” китайците как се справиха и без демокрация.
Ами ще се справим и ние. Трябва първо да се научим да въртим търговийка на животинските пазари с прилепи, броненосци, плъхове и най-различни влечуги и да ги готвим по техните рецепти даже без картофи и зеле. Тогава може би ще разберем истинското величие на диктатурата която вече е дълбоко е пропълзяла в съзнанието и всекидневния ни живот.
Иван Николов
