След внимателен анализ на последните събития иницирани от съпротивата на община Босилеград за приватизация на бензиностанцията и бившият текстилен завод „Кобос“, протестните шествия организирани от новоформираната организация на Сръбската прогресивна партия в Босилеград, контрапротестите организирани от кмета на Босилеград Владимир Захариев и силното полицейско 
присъствие в Босилеград, КИЦ „Босилеград“ дава следното съобщение за медиите.
Нарастващото социално-икономическо и политическо напрежение е без аналог в съвременната история на Босилеград. Въвличането на почти цялото население в социални брожения и екцесии е най-опасната, но и естествена тенденция в процеса за преразпределението на властта в условията на една система лишена от елементарни демократични рамки и правила. Протестите показват, че гражданите все повече осъзнават необходимостта от правов ред, от почтени правила и демократичен начин на управление.
През последното десетилетие, КИЦ „Босилеград“ аргументирано и последователно алармираше гражданите за необратимия социален погром който прави сегашната общинска администрация. Подведени от популистки обещания и чалга, гражданите не разбраха нашите послания. Те не поискаха на време отговорност за управленския произвол и некомпетентното и престъпно управление което обрече младите да напуснат родните си домове и да емигрират. Много граждани се отнесоха пренебрежително, с насмешка и с недоверие към нашите предупреждения за опасността която застрашава Босилеград. Днес, те споделят нашите виждания и са в протестните шествия срещу общинската власт. Това, за жалост, не е нито утеха, нито признание, нито удовлетворение за нас, защото Босилеград вече е разорен, със затихващи функции град.
Въпреки това, ние приветстваме и подкрепяме гражданското движение което набира сила изправено пред безработицата, бедата, беззаконието и липсата на перспектива. За да се излезе от всеобщата икономическа и демографска катастрофа, ще са нужни не само усилия, а истински подвиг на преостаналите граждани които днес протестират. И двете страни трябва да бъдат наясно, че Босилеград не е частна собственост на нито една партия и на нито един политик, че той принадлежи на всички нас и всички ние днес и в бъдеще имаме нужда от него. Политиците забравят, че ние, гражданите, сме техните работодатели и че те трябва да се съобразяват с нашите искания, а не ние с техните. Това трябва да имат предвид всички участници, ръководители и най-много анонимните кукловоди които дърпат конците на социалните конфликти в нашия град. Ситуацията е твърде драматична за да я приемем като спонтанна и естествена. Зад справедливите обществени искания, ние виждаме смяна на едни актьори с други, заместването на сценариите с нови сюжети а режисурата със силни прожектори отново заслепява публиката. Без да навлизаме в конкретните спорове, ние предупреждаваме, че е много опасно заиграването с политическото и социално напрежение което може да доведе до още по-трагични последици.
Босилеград днес има нужда от посредничество за да може езика на улицата да бъде заменен с цивилизован диалог на кръгла маса, чрез която неизбежната смяна на сегашното управление да стане без предизвикване на напрежение и омраза между съграждани, съседи и роднини. Общото недоволство не бива да се използва за разпалване на емоции, вражда и антагонизми които лесно могат да доведат до екцесии. Присъствието на улицата трябва да бъде заменено с присъствие в институциите и задействане на административните и юридически механизми, с обществени форуми които да изнамерят решения и проекти във всички области, а не просто да сменим една личност която си присвои всичката власт в Босилеград.
Подложени на унижения, неправди, измами, сиромащия и беда, гражданите имат право и отговорност не само да протестират. Те трябва да внимават никога вече да не бъдат употребени, както ги употреби сегашният „покровител“ и „бащица“ на Босилеград. Гражданското недоволство не е достатъчно за промяната и утвърждаването на законноста и демокрацията. Гражданското недоволство е само първата и необходима крачка. Предстоят тежки изпитания и нужда от гражданска активност за да се утвърди върховенството на закона, да се изгради общоприета и далновидна програма за работа на институциите с демократични, контролирани от обществото и медиите дейности.
Босилеград трябва да избере управление от хора, които не познават корупцията, насилието, беззаконието, измамата. Хора, които притежават човечност, отговорност, работоспособност, принципност, честност, скромност и почтеност. А това може да се окаже най-големия проблем на Босилеградчани – тези които имаха част от тези качества, бяха прокудени далече от покварената власт и нейните кукловоди. И не на последно място – възраждането на нашия град и на нашето население изисква многократно повече работоспособност и дисциплина, солидарност и организираност за да се запазим от самоунищожение.
Това трябва да бъде предмет на постоянна работа на гражданските движения, партии и организации, но не на тъмно и закрито, а публично и отговорно, защото в противен случай и най-благородната идея отново ще потъне в това тресавище, от което днес се мъчим да се измъкнем, включително и тия, които ни закараха там.
КИЦ „Босилеград“ винаги е бил глас на свободоумните хора, глас на законността и демокрацията, глас на българската народност и такъв ще си остане. Ние сме оставили достатъчно доказателства за това предвиждайки днешнте опасности, но никой не искаше да ни чуе. Днешните събития ни налагат отново да изразим своето становище. Познавайки политическата действителност, културата и нагласите, едва ли страните в конфликта ще ни потърсят за мнение и подкрепа. Защото нашите принципни позиции произлизат от обективните потребности на населението, а не от политическите структури с ръководство и управление далеч от нашите проблеми. Ето защо КИЦ „Босилеград“ предлага да се учреди кръгла маса с посредничеството на неутрален държавен орган и с участието на всички обществени организации в града по дневен ред, който да вземе решения за цялостна промяна на управлението и функционирането на публичните институции в града.
Всеки друг път – пътя на конфронтацията, пътя на тайното съглашателство, пътя на капитулацията на общественото движение, пътя на статуквото – значи окончателно да потънем в тресавището на кризата.
