На 11 и 12 май в салона на Възрожденското училище в Кюстендил и в КИЦ „Босилеград“ се проведе научна конференция „Българския национален въпрос през Втората световна война“ организирана от Македонски научен институт, Община Кюстендил, Институт за исторически изследвания при БАН, Културно –информационен център „Босилеград“ и Регионален исторически музей- Кюстендил.“
Конференцията започна с приветствено слово на кмета на община Кюстендил Петър Паунов който изрази уверението си, че с това мероприятие ще бъде направена крачка в правилната посока и че повече от всякога имаме нужда от толерантност и любов към всяко онеправдано човешко същество, без допускане на какъвто и да е фанатизъм.
Първите две сесии от конференцията се проведоха в Кюстендил, а третата – в „КИЦ“ Босилеград. Бяха поднесени 25 научни доклада в които известните български учени: академик Георги Марков, проф. Светлозар Елдъров, проф. Трендафил Митев, д-р Александър Гребенаров, доц. д-р. Румен Караганов, доц. д-р. Димитър Митев, доц. д-р. Лизбет Любенова, д-р Ангел Джонев и др. учени от Института за исторически изследвания, Македонския научен институт, УНСС, ДА „Архиви“, РИМ Кюстендил осветлиха външно-политическите и геополитически аспекти в навечерието на Втората световна война, както и тогавашното отношение на Великите сили и съседните на България държави за решаването на Българския национален въпрос. Докторант Нена Василева от Босилеград поднесе доклад за просветното дело в Западните покрайнини 1941-1944г. От името на КИЦ „Босилеград“ Иван Николов маркира основните противоречия между българската и сръбската историография които са предмет на научни спорове и възпроизвеждат национална омраза и нетърпимост. Учебниците по история все още са политически и идеологически оцветени а историята все още се поднася по един спекулативен начин, на парчета и извън контекста на времето без да се обясняват причино-следствената връзка между историческите събития.
Освен темите за войната и нейните последствия в геополитически, етнически и териториален аспект, особено внимание бе посветено на приноса на България по време на Втората световна война за изграждане на железопътната мрежа в Македония, както и за културно-просветната политика, църковното дело и фунционирането на администрацията в новоприсъединените към България области Южна Добруджа, Западните покрайнини и Поморавието.
В дискусиите стана дума, че историята все още се злоупотребява и изкривява в полза на политиката и криворазбраният патриотизъм, както и че все още липсва готовност за очна ставка с историческата истина. Тезите заложени в комунистическата историография за „Българската фашистка окупация“ продължават да генерират омраза и да разделят и противопоставят. Историческата истина трябва да се утвърди по определена научна методология, да се отдаде почит на жертвите на войните за да може страниците на историята да се затворят и да започне процес на национално помирение и преодоляване на предразсъдъците и враждебността между българи и сърби.
В рамките на културната програма участниците на конференцията посетиха черквата в с. Извор, „Св. Троица“, паметника на Левски в Босилеград и гробовете на българските офицери в Босилеградското гробище, а на другия ден – Регионалния исторически музей в Кюстендил и културно-историческите обекти в града.
Нашия нов електронен БЮЛЕТИН
Не пропускайте нашите ексклузивни публикации. Абонирайте се за нашия електронен месечен бюлетин и ще получавате вълнуващи теми от нашия сайт. Запишете се още сега!
