Във връзка с продължаващите спекулации по българските медии относно „заличаването от регистъра на ДАБЧ на КИЦ „Босилеград“ и БККС“ и обясненията на вицепремиера г-жа Меглена Кунева в деня на парламентарния блицконтрол за „неспазени законови изисквания, както и подозрения за нарушения“, КИЦ „Босилеград“ заявява следното:
В началото на 2014г. на сайта на ДАБЧ беше обявена информация с която се предлагаше на българските организации в чужбина да се регистрират в ДАБЧ за да могат да издават документи за доказване на български произход съгласно чл. 3. (1) от Закона за българите живеещи извън Република България (ЗБЖИРБ). По смисъла на този член български произход се доказва с документ, издаден от: 1. български или чужд държавен орган; 2. организация на българи, живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган за поддържане на връзки с тях; 3. Българската православна църква. Български произход може да се доказва и по общия исков ред.
С оглед на това, че КИЦ „Босилеград“ от основаването си редовно сътрудничи с ДАБЧ и оказва безвъзмездни консултативни и онлайн услуги на кандитатите за удостоверения за български произход, поискахме допълнителна разяснителна информация и предоставихме изискваните от ДАБЧ документи. Със заповед № 40 от 29.08.2014г. на и.д. Председател на ДАБЧ, КИЦ Босилеград беше вписан в Регистъра на организации на българи живеещи извън Република България воден от ДАБЧ.
Въпреки това, отново консултирахме експертите на ДАБЧ и и. д. Председател на ДАБЧ г-н Владимиров и заключихме, че няма смисъл КИЦ „Босилеград“ да се занимава с издаване на такива удостоверения, защото по смисъла на ЗБЖИРБ кандидатите така или иначе трябва лично да подават заявки и да доказват с документи българския си произход пред ДАБЧ. КИЦ „Босилеград“ ограничи дейността си да дава консултации на кандидатите и да помага при подаването на онлайн заявките на ония кандидати които имаха проблеми с компютрите или нямаха електронни адреси.
Онлайн системата на ДАБЧ им даваше свободни приемни дни едва след 8-9 месеца. С разрешение на ДАБЧ, КИЦ „Босилеград“ изпращаше молби със списъци на кандидати които да бъдат приети в ДАБЧ извън определените от електронната програма приемни дни, т.е. няколко месеца по-рано, с цел да се съкрати процедурата за придобиване на българско гражданство продължаваща 2-3 години и повече.
С уведомление Изх. №:63-00-0603-62 от 14. 11. 2014г. и.д. председател на ДАБЧ Димитър Владимиров поиска в срок от един месец да приведем в съответствие Устава на КИЦ „Босилеград“ с изискванията на чл. 3 от новия Правилник на ДАБЧ от 16. 09. 2014г. за признаване и за реда на водене на регистър на организации на българи, живеещи извън Република България и то:
1. Организацията да е регистрирана като юридическо лице, съобразно съответното чуждо законодателство, или да са спазени всички законови изисквания за създаването и като правен субект, когато в съответното законодателство не се изисква регистрация;
2. В учредителния акт (устава) на организацията да е изрично предвидено, че в нея могат да членуват само лица с български произход, живеещи в съответната държава;
3. В устава на организацията да е регламентирана процедура за приемане на членове с български произход, като изрично се предвиждат правила за установяване на българския произход на кандидатите;
4. Предметът на дейност на организацията задължително да е свързан със съхраняване и укрепване на българската национална идентичност;
5. Организацията да е създадена и да е развивала дейност поне една година преди искането за признаване.
Най-напред по телефона, а след това и на лична среща с г-н Владимиров в ДАБЧ, изразих учудването си от тия противоречиви изисквания – хем „организацията да е регистрирана съответно чуждото законодателство“, хем в устава да е „изрично предвидено, че в нея могат да членуват само лица с български произход“, пък и „да е регламентирана процедура за приемане на членове с български произход“ и му обясних, че с оглед на вътрешното законодателство на Р Сърбия тия изисквания могат да се окачествят като дискриминация по национална принадлежност и го попитах дали в България, като европейска страна, може да се регистрира организация според така поставените изисквания, т.е. в нея да членуват само турци, цигани или евреи? Той ми повтори това което вече беше написал в споменатото уведомление, че това е направено съгласно препоръките от Върховната административна прокуратура на Р България и Софийска градска прокуратура за съобразяване на дейностите на ДАБЧ с изискванията на Административнопроцесуалния кодекс, Закона за българското гражданство и Закона за българите, живеещи извън Република България.
В КИЦ „Босилеград“ бяхме поставени пред избор: или да ни заличат от регистъра на ДАБЧ, или да рискуваме да ни заличат от регистъра на Агенцията за стопански регистри (АПР) на Р Сърбия където сме регистрирани съгласно сръбското законодателство. В крайна сметка оставихме ДАБЧ да си прави каквото си иска.
Със заповед № 14/12. 02. 2015г. и.д. Димитър Владимиров ни осведоми, че е заличил КИЦ „Босилеград“ от водения от ДАБЧ Регистър на организации на българи, живеещи извън Р България. Заповедта по заличаването е изпълнена още преди да е стъпила в сила. Също ни осведоми, че от кандидатите за които бяхме помолили да бъдат приети в ДАБЧ извън предвидените срокове, четирима били представили „неистински официални документи“.
С оглед на продължаващите в медиите, сред организациите на българите в чужбина и в Народното събрание реакции, КИЦ „Босилеград“ категорично и отговорно заявява, че по време на продължилата около пет месеца „регистрация“ в ДАБЧ, НЕ Е ИЗДАВАЛ УДОСТОВЕРЕНИЯ ЗА БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД. Също така, ОТХВЪРЛЯМЕ ВСЯКАКВА ОТГОВОРНОСТ за „неистинността“ или „истинността“ за лично представени от кандидатите документи за доказване на български произход в ДАБЧ. КИЦ „Босилеград“ само безвъзмездно е съдействал на кандидатите да бъдат приети в ДАБЧ. Експертите в ДАБЧ са тия които решават дали документите са „истински“ или „неистински“ и цялата отговорност за ИЗДАДЕНИ и НЕИЗДАДЕНИ удостоверения е за сметка на ДАБЧ.
КИЦ „Босилеград“ изразява възмущение и огорчение от продължаващата компроматна война която очевидно има за цел да урони престижа на най-авторитетната българска организация в Сърбия и да я злепостави пред българските държавни институции.
Тази компроматна война срещу КИЦ „Босилеград“ особено се усили след срещите на кмета на Босилеград Владимир Захариев и неговия заместник Стефан Стойков на високо равнище в София и след появилата се във в-к „Труд“ от 16 февруари т.г. информация според която „Кметът Владимир Захариев предал и документи за злоупотреби на културно-информационния център в града…“!? Остана неизяснено за какви документи става дума и защо не са предадени на сръбската или на българската прокуратура?
Имайки предвид, че кмета на Босилеград е издигнат от Демократичната партия на Сърбия на д-р Воислав Кощуница известна със своите антиевропейски, антибългарски и русофилски позиции, обтегнатите му отношения с КИЦ „Босилеград“ именно заради тия позиции и намесата и отнемането на утвърдени дейности на КИЦ-а, контактите му в ДАБЧ, ВМА, Столична община, Министерствата на образованието и правосъдието, става ясно, защо КИЦ „Босилеград“ като носител на български, демократични и европейски ценности, от обект на сръбска пропаганда, сега става и обект на българска пропаганда в която, за съжаление, са включени и хора от София.
За да се изяснят или прикрият нещата в ДАБЧ не е нужно да се хвърлят нелепи обвинения и подозрения върху КИЦ и БККС. Защото за много хора става ясно, че не става дума за „злоупотреби“, а за ножиците на антибългарската пропаганда от двете страни на границата насочена срещу възраждащото се българско осъзнаване в Македония и Западните покрайнини.
