Като председател на Демократичният съюз на българите съобщавам, че бях призован с призовка „като гражданин“ на 06. 06. 2017г. в 10,00 часа в полицията в Босилеград да давам показания, както пишеше в призовката, „за събиране на сведения по оплакване на граждани във връзка с поставянето на паметна плоча на ден 24. 05. 2017г.“
Отзовах се в заказаното време на поканата и предадох писмено изявление във връзка с незаконното отнемане, без решение от прокуратурата и без протокол от органите на МВР, на паметната плоча с имената на жертвите избити от разбойническата чета на Коста Печанац на 15-16 май 1917г.
В призовката нарочно беше пренебрегната длъжността ми на председател на Демократичния съюз на българите, което смятам за акт на омаловажаване и унижение на една законно регистрирана малцинствена партия която 25 години безкомпромисно защитава правата на българите гарантираните с Конституцията и законите на Р Сърбия.
В писменото си изявление по призовката „като гражданин“ най-напред изразих възмущението си от своеволието и насилническото поведение на кмета на Босилеград и председател на Националния съвет на БНМ Владимир Захариев, владиката Врански Пахомий и началника на полицията в Босилеград Новица Стоянов.
Като председател на Главният съвет на Демократичен съюз на българите, постъпих съгласно Решението на Главния съвет на ДСБ от 10 април 2017г., за отбелязването на 100-годишнината от нахлуването на четата на Коста Милованович Печанац на територията на Царство България в което Босилеград и околните села са опожарени, избити са 32 мирни жители, изгорени живи две деца и направени щети за 2, 5 милиона лева.
Подчертах, че съм постъпил по Програмата на Демократичният съюз на българите и по чл. 5, точ. 2 от Устава в които се казва, че една от целите на ДСБ е: „ Обучение на български език на всички училищни нива, тачене на българската култура и идентичност, защита на съществуващите и изграждане на нови български културно-исторически паметници, постигане на разбиране и взаимно уважение между ония които се декларират като принадлежаащи към този език и култура“, като приложих копии на страници от Програмата и Устава на ДСБ заверени с печата на Министерството на държавно управление и местно самоуправление на Р Сърбия.
Протестирах затова, че паметната плоча е отнета незаконно и до момента на ДСБ не е доставен никакъв документ за отнемане или връщане на плочата, въпреки че още на 29. 05. 2017г. писмено поискахме незаконно отнетата паметна плоча да ни бъде върната в срок от три дни, да я съхраняваме докато община Босилеград не вземе Решение къде същата да бъде поставена.
Заявих, че приемам всякакви оплаквания от граждани относно достоверността на това което е написано на плочата, но не и за „поставянето“, а само за нейното временно оставяне до паметника на Левски. Паметната плоча не беше нито „поставена“, нито прикрепена, а само временно оставена до следваща сутрин когато имахме намерение да продължим разговорите с кмета за поставяне на плочата.
Паметната плоча по никакъв начин не е застрашавала спокойствието, сигурността и живота на гражданите и не е имало причина тя да бъде отнета по един такъв брутален и унизителен начин – чрез градската комунална служба която изхвърля боклуците в Босилеград!
Имайки предвид, че кмета на Босилеград и председател на НС на БНМ Владимир Захариев нарочно протака процедурата по поставяне на паметната плоча, както и че заедно с владиката Врански Пахомий са били против посещението на вицепрезидента на Р България г-жа Илияна Йотова и против отбелязването на 100 годишнината от това гнусно и жестоко престъпление срещу безпомощни старци, жени и деца, ние имаме всички основания да смятаме, че за незаконното отнемане на паметната плоча лично е отговорен Владимир Захариев.
Неговата постъпка може да се смята като оскърбление към паметта на невинните жертви, опит за мълчаливо морално оправдание на престъплението на Коста Печанац и опит за подправяне на историята такава каквато се е случила.
Осъзнавайки че чрез институцията Национален съвет на националните малцинства не могат да бъдат осъществени правата на сръбските малцинства извън границите на Сърбия, сръбското Правителство с пълно право настоява да се създаде Общност на сръбските общини на Косово.
Имайки предвид, че Националният съвет на българското малцинство се превърна в заложник на своеволието на Владимир Захариев и на националистическите сръбски партии, ние също смятаме, че българското малцинство трябва да бъде организирано в Общност на българските общини в Сърбия за да могат да му бъдат гарантирани ония права и свободи които сръбското правителство иска за сръбските малцинства извън границите на Сърбия и особено на Косово.
В Босилеград Председател на ГС на ДСБ
06.06.2017г. Драголюб Иванчов
